Малка приказка за малките неща
Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек. Въпреки цялото си желание да постигне добро съжителство с тъмните и оклюмали квартиранти на човешкия ум, никак не и е било лесно. Цялата същност на светлинката тръпнела в желание да се сближи със съквартирантите си мисли. Не се минало много време и това се случило. Всеки разговор и допир на тъжните мисли до любезната светлинка, ги карало да сияят. След време дори тяхното приятелство се превърнало в едно голямо и неразделно семейство. Един ден, изпълнени с едно напористо и новородено чувство, решили да се покажат навън. Отворили клепачите на дома си и пристъпили в деня. Новото чувство нарекли "Надежда", а хазяинът им излязъл с тях, откъснал си цвете и ги последвал в деня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
