Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек. Въпреки цялото си желание да постигне добро съжителство с тъмните и оклюмали квартиранти на човешкия ум, никак не и е било лесно. Цялата същност на светлинката тръпнела в желание да се сближи със съквартирантите си мисли. Не се минало много време и това се случило. Всеки разговор и допир на тъжните мисли до любезната светлинка, ги карало да сияят. След време дори тяхното приятелство се превърнало в едно голямо и неразделно семейство. Един ден, изпълнени с едно напористо и новородено чувство, решили да се покажат навън. Отворили клепачите на дома си и пристъпили в деня. Новото чувство нарекли "Надежда", а хазяинът им излязъл с тях, откъснал си цвете и ги последвал в деня...
© Георги Колев Всички права запазени