Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цветовете, зашеметявало с разнообразието си.

Малката пеперуда прехвърчала от цвят на цвят, щастлива от живота и красотата около себе си. Стигнала до едно цъфнало дърво и кацнала на един цвят. Но не щеш ли бръмчене нарушило тишината. Пеперудата се уплашила и свила крила.  На цвета кацнала една пчела и забола хоботчето си в цвета. Преди да излети, видяла пеперудата и я попитала:

      - Ти си пеперуда, нали?

      - Да - разтреперено отговорила малката пеперудка – с цветя ли се храниш?

      - С нектара на боговете – отговорила пчелата и отлетяла – опитай и ти.

Пеперудата опитала от храната на пчелата и останала доволна. Полетяла нататък. На едно клонче срещнала една мравка. Този път вече по-смело първа заговорила:

       - Здравей, аз съм пеперуда и летя от цвят на цвят. Ти какво правиш?

      - Аз съм мравка. Живея в един голям град и събирам храна за другите и трупаме запаси за зимата.

      - Колко ли е хубаво да не си сама – отвърнала пеперудата и полетяла нататък.

Стигнала до гората и там на едно листо срещнала гъсеница.

      - Здравей, ти какво правиш?

      - Храня се с листа, за да порасна и да се превърна в прекрасна пеперуда като теб.

      - Ама аз не съм била гъсеница.

      - О, била си, но не си спомняш.

Малко след това срещнала един стар бръмбар.

     - Ей, малка пеперудке - провикнал се старият бръмбар.

     - Здравей – отговорила пеперудката и весело обиколила около него.

     - Бързо се скрий, не виждаш ли онази червеношийка.

     - Много е красива.

     - Красива, та тя си търси храна. Аз и ти сме нейната храна.

Пеперудката се свила и изчакала птичето да отлети, а след това полетяла още по-нататък. На една полянка, всред  гората, тя видяла още много пеперуди. Те кръжали, кацали, излитали и се виели в прекрасни разноцветни кръгове, все едно дъгата е оживяла. Щастливата пеперудка се присъединила към танца им, сляла се с тях и не след дълго си намерила един красив другар.

      - Ти си най-прекрасната от всички.

      - Така ли? – Усмихнала се пеперудката.

      - Искаш ли да те разведа наоколо и да намерим най-красивия цвят?  - Полетели двамата и прекарали незабравими мигове заедно.

На сутринта пеперудката се почувствала натежала и потърсила някое цвете, където да се свие, да почине и да поспи. След някое време се преместила  на съседното листо и снесла яйцата си, плода на часовете, прекарани с прекрасния си другар в полета.

След това била толкова уморена, че не могла да полети и паднала немощно на земята, където я открили мравките и я отнесли в техния град, за да я складират за зимата.

Минали дни, на листото яйцата започнали да растат и да се превръщат в гъсеници, в какавиди... и в един прекрасен слънчев ден от една от тях се излюпила малка красива пеперудка, която немощно размахала криле в опит да полети...

………………………………………