Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цветовете, зашеметявало с разнообразието си.
Малката пеперуда прехвърчала от цвят на цвят, щастлива от живота и красотата около себе си. Стигнала до едно цъфнало дърво и кацнала на един цвят. Но не щеш ли бръмчене нарушило тишината. Пеперудата се уплашила и свила крила. На цвета кацнала една пчела и забола хоботчето си в цвета. Преди да излети, видяла пеперудата и я попитала:
- Ти си пеперуда, нали?
- Да - разтреперено отговорила малката пеперудка – с цветя ли се храниш?
- С нектара на боговете – отговорила пчелата и отлетяла – опитай и ти.
Пеперудата опитала от храната на пчелата и останала доволна. Полетяла нататък. На едно клонче срещнала една мравка. Този път вече по-смело първа заговорила:
...