ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА

Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.

Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеленчукови, овощни…

Част от цивилизацията – поемане на грижата за себе си от природата.

И, разбира се – борба срещу вредните, ненужните, отровните природни чада – бурени и плевели.

А природата е истинска майка. Тя харесва всичките си чада – колкото и те да не се нравят помежду си.

Нейните деца – хората, са се научили да се грижат за себе си. И да облагородяват природата. Градини, паркове, цели региони – природни резервати. Където хората се опитват да опазят природата такава, каквато е… Като мааалко я пипнат. Подредят по свое виждане, изчистят безполезното, унищожат това, което определят за вредно.

Разбира се – най-напред бурените и плевелите.

А природата си ги обича. И им дава предимство в живота. Вятърът разнася семената им, по-бързо растат, по-жилави са.

Човешката борба в името на цивилизованата природа е вечна. И не винаги успешна. Поне е трудна и без обещан успех…

А бурените и плевелите разчитат на природата. И на глупостта човешка…

Познайте – след една /пу-пу-пу!/ очаквана война кои ще оцелеят?

И кои ще завладеят планетата?

Тя пак ще зазеленее. И ще разцъфти.

С бурени и плевели…

После… Кой знае, а…