21.06.2007 г., 6:46

Малките и незначителни неща...

1.1K 0 17
2 мин за четене

 Животът е толкова дълъг период от време и същевременно е толкова кратък. А един единствен ден може да изцеди силите ти до последната капчица, но ние живеем с години... Такъв си е той,живота на всеки един от нас, но вчера се замислих колко са важни невидимите с просто око, малки, но много ценни неща. Например, с моя мъж, след "леко" сдърпване вкъщи, решаваме, че за да не се затваряме всеки в различна стая да си успокояваме от караницата, избрахме да излезем на разходка. Първо - вървим като непознати - той си гледа на една страна,а аз на друга. Минават 30 минути и както си вървим и се зазяпваме по витрините и хубавите коли,усещам едно леко докосване, което се оказва, че е неговата ръка, търсеща моята. След още 15 мин. вече се опитва да завърже разговор с мен. И така, вече си знам, че са се поохладили страстите. А иначе, ако си бяхме останали вкъщи,
той щеше да отиде в едната стая, аз в другата и така да изкараме цял ден разделени... и защо?
   Един ден ми беше дотегнало от всичко - трябваше да мисля от кого пак да искаме пари на заем и на кого имаме да връщаме, да наготвя, да очистя и да се надявам на грам нежност, при условие, че бях "кълбо от нерви".
Та в това състояние бих отблъснала и най-глупавият мъж на света...
Момчо дойде при мен и избяга - само за 20 мин. постоя,за две цигари-време.
Много ми беше дотежало от всичко. Помислих си, че той избяга от мен, защото ме усеща в какво "цветущо състояние съм", а той, милият, нали
ми знае страстта към тефтерите и химакалите, хей така, от нищото ми извади по едно от двата модела. Даже не се сетих и да го попитам кога и как е намерил пари да ми ги купи. Явно ги е пазил за аварийни случаи.
Веднага ги взех и седнах да си драскам, усмихната до ушите, а той ми говореше за съвсем други неща, но с гласа си страшно много ме успокояваше.
   Малките и незначителни неща се срещат не само в любовтта... Но често са спасителни, за да се помогне в дадена ситуация на положението, в което е изпаднал човек. Един съвет от приятел: когато си в нужда, когато светът се е сринал пред очите ти, допреди да кажеш и дума... е равностоен почти на един милион долара за скъперниците и бедните хора. Да дадеш кураж на човек, отчаян от всичко и всеки, комплексиран дори и да е той - това е незаменим подарък, по-скъпоценен и от най-скъпоценното бижу, за което някога някой е чувал...
   Аз, определено, доста още трябва да попиша, ако искам да ви доразкажа за всички незначителни на пръв поглед неща, на които е хубаво да обръщаме внимание и да ги осъзнаваме като твърде значителни и спасителни в повечето случаи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...