Животът е толкова дълъг период от време и същевременно е толкова кратък. А един единствен ден може да изцеди силите ти до последната капчица, но ние живеем с години... Такъв си е той,живота на всеки един от нас, но вчера се замислих колко са важни невидимите с просто око, малки, но много ценни неща. Например, с моя мъж, след "леко" сдърпване вкъщи, решаваме, че за да не се затваряме всеки в различна стая да си успокояваме от караницата, избрахме да излезем на разходка. Първо - вървим като непознати - той си гледа на една страна,а аз на друга. Минават 30 минути и както си вървим и се зазяпваме по витрините и хубавите коли,усещам едно леко докосване, което се оказва, че е неговата ръка, търсеща моята. След още 15 мин. вече се опитва да завърже разговор с мен. И така, вече си знам, че са се поохладили страстите. А иначе, ако си бяхме останали вкъщи,
той щеше да отиде в едната стая, аз в другата и така да изкараме цял ден разделени... и защо?
Един ден ми беше дотегнало от всичко - трябваше да мисля от кого пак да искаме пари на заем и на кого имаме да връщаме, да наготвя, да очистя и да се надявам на грам нежност, при условие, че бях "кълбо от нерви".
Та в това състояние бих отблъснала и най-глупавият мъж на света...
Момчо дойде при мен и избяга - само за 20 мин. постоя,за две цигари-време.
Много ми беше дотежало от всичко. Помислих си, че той избяга от мен, защото ме усеща в какво "цветущо състояние съм", а той, милият, нали
ми знае страстта към тефтерите и химакалите, хей така, от нищото ми извади по едно от двата модела. Даже не се сетих и да го попитам кога и как е намерил пари да ми ги купи. Явно ги е пазил за аварийни случаи.
Веднага ги взех и седнах да си драскам, усмихната до ушите, а той ми говореше за съвсем други неща, но с гласа си страшно много ме успокояваше.
Малките и незначителни неща се срещат не само в любовтта... Но често са спасителни, за да се помогне в дадена ситуация на положението, в което е изпаднал човек. Един съвет от приятел: когато си в нужда, когато светът се е сринал пред очите ти, допреди да кажеш и дума... е равностоен почти на един милион долара за скъперниците и бедните хора. Да дадеш кураж на човек, отчаян от всичко и всеки, комплексиран дори и да е той - това е незаменим подарък, по-скъпоценен и от най-скъпоценното бижу, за което някога някой е чувал...
Аз, определено, доста още трябва да попиша, ако искам да ви доразкажа за всички незначителни на пръв поглед неща, на които е хубаво да обръщаме внимание и да ги осъзнаваме като твърде значителни и спасителни в повечето случаи!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени