18.10.2020 г., 0:50 ч.

Малкият човек 

  Проза » Разкази
916 0 12
1 мин за четене

 

 

Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен.  Ами на него всичко му беше малко.  Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си  -  работеше малко.  Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. Каквото и да направеше беше малко и незабелeжимо. Според съвременните мъжкари, той дори не беше  мъж. Не притежаваше мускули, здрави юмруци, железен характер или жестокост. Беше прототип на „чехльо”, безволево същество,  импотентно.  На някаква слаба овчица, която е съгласна с всеки и всичко.

И понеже малкият човек съвестно спазваше правилата, а другите – не, един ден беше прегазен на пешеходната пътека. Погребаха го в малък ковчег или поне изглеждаше на такъв... Имаше ли значение? Бързо го забравиха. Остана само някакъв некролог, който с времето избледня и прокъса.  Висеше трудно забележим като своя собственик на една малка спирка.

-          Ех  Пешо, ти беше голям човек, с голямо сърце... Добър. Жалко, че си отиде  рано... -   въздъхна тъжно някой.

Спирката беше пълна с народ, но никой не го погледна. Ами той беше от малките и незабелeжими хора. От тези нищожните, сивите, които никой не запомня. Дори да правят само добро.

Пешо беше голям късметлия. Един човек го спомена с обич.

 

 

 

 

 


 

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защото ти е адаш.😏
    Шегувам се.
  • И на мен ми е любим. 🤐
  • Това е едно от любимите ми разказчета. Радвам се, че си го оценил, защото в днешно време "малките" хора най-много ги тъпчат. Сега на мода са "мъжкарите".
    Може да наминаваш, когато искаш. Винаги си добре дошъл.
    Нося и на критика, така че..."Усмииих!"
  • Дадено ти е от ТАМ ! Винаги успяваш по вълшебен начин в кратък текст една обикновена случка , за уж обикновен герой така да ни го поднесеш , че да почувстваме голямото и ценното! Та ; "Затуй минавам аз тук всяка вечер
    под фосфорната тайна на "...творбите ти! Благодаря за удоволствието! Една щастлива усмивка от мен "Усмииииих!"
  • Разбрал си посланието ми и това ме радва. За съжаление такъв е живота.
    Лесно се пишат кратките разкази. Лесно и бързо. Благодаря ти.
  • Правил е добро, спазвал е правилата, не е бил като хиените...Жалко за човека...
    Браво, за хубавите кратки разкази, иска се голям майсторлък!
  • Здравей, Костадин! Не се шегувай така с моя герой. Поздрави!
  • Кой беше казал,че от размера нямало значение?Друго си е малкия.Поздрав.
  • И аз се надявам на същото. Поздрави, Марианка!
  • Здравейте, Пешо и Пепи! Благодаря, че се отбихте.
    Пешо ми е любимо име. Пробвах с други имена, но Пешо си звучи на-добре.
    И е вярно, че големите хора създават големи ядове, затова гледам да стоя по-далеч от тях.
  • Голям човек - големи ядове.
  • Ех, Пешо...
Предложения
: ??:??