Взирах се силно в живота си, за да разбера смисъла, открих истините, мъдростта и законите на Вселената. Минавайки по пътя на изучаването, изучих себе си, сега най-силното ми желание е никога, никога да не се загубя, в постигането си на целта, не позволявам на себе си да бъда зависима от човешко същество, искам да вървя сама, разбира се, че с любов, мечтая за любовта от пръв поглед, в който аз и той да се влюбим мигновено, тогава бих споделила света си, бих му показала тайните си. Чувството за самостоятелност ме блъска да мисля и да анализирам, защото давайки си сметка за действията и мислите си, самата аз откривам причините и ставам сама на себе си психолога на собствената си душа. В търсене на въпроса - Защо ми се случва несподелената любов, мъката да не намирам душата за мен. Разбрах, че когато поема отговорност за собствения си живот и не забравям коя съм, тогава ще знам и ще чувствам кой наистина отговаря на същността ми, защото, ХОРА,  може много кандидати да имате, но няколко ще са тези, които усещате с душа. Знай си принципите и критериите, за да не нараняваш отсрещната страна с финалните думи - НИЕ сме различни, това е краят.

В моя живот допуснах такъв човек. Всичко изминало до тук, с всички любови, накрая достигам до своята истина - стига с тези мъчителни връзки, не искам вече зависимост, не искам фалшива любов, а любовта от пръв поглед, която дарява свобода с туптящото не спиращо сърце, искащо да докосва не да притежава, да четеш в действията, очите любовта, това е полетът на душата.

Когато поставиш една гледна точка в живота си, предизвикваш събитията според мисленето си.

Сега съм с някого, но мисля за друг човек, който е далече от мен, храня любовта си с всяка любовна песен и мирът се връща в мен.

Познавам себе си, част от него, а с него изпитвах нещо отдавна търсено, неоткрито. Искам само шанса да разбера струва ли си.

Онзи свят на невидимото знае исканията ми, желанията ми, но колкото и да призовавам едно нещо, колкото и силна да е мисълта ми, няма да го поуча сега, докато не дойде точният момент, в противен случай бих насилила времето. Колкото и да притежавам сила, от мен има един по силен - Бога, Съдбата, Съдника, Времето. Сега идва мисълта - знай кога трябва, знай кога можеш. Остава ми времето и мисълта да желая, копнея и да търся невидимото, да бъда вярна на целите, които искам да постигна, действията в дните на търпение ще бъдат път към достигане на желаното. Увереност, контрол, самодисциплина, това нашепва моят ум на съхранение.