22.09.2006 г., 11:04

Малкото цвете

1.7K 0 13
Искам да ви разкажа една кратка приказка за едно малко цвете, чийто живот бил подтискан от несправедливостта на този свят.
То било слабо, но се борело с всичките глупави неща в своят нещастен живот и се опитвало да направи всички или поне един човек щастлив. Колкото повече омраза и обиди то получавало, неговите усилия, любов, мъдрост и благородство ставали по-силни и по-силни. Може би усилията не били достатъчни, може би някой мислел, че любовта била фалшива, мъдростта - тъпа, а благородството - старомодно и не можело да съществува.
То страдало от всичко това, но продължавало да се опитва да помогне някому да види добротата, скрита зад счупеното огледало на живота.
Един ден Господ видял мъката на цветето и заплакал.
Една от Божиите сълзи паднала върху малкото цвете и то се превърнало в Човек.
Човекът бил по-силен от всякога, но имал сърцето и душата на нежното цвете, което е бил - толкова обичащо, нежно и мъдро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и усмивки
  • Прекрасна приказка е твоят разказ , Боги,
    защото е прекрасна и душата ти, затова те харесвам. С обич.
  • Благодаря. Усмивки.
  • Много хубав разказ!!! Поздрави!!!
  • Страхотно е!Наистина нямам думи!Дано тези,които са прочели този разказ да са успяли да вникнат в смисъла му.За мен този разказ означава само едно: Ако правиш добро,Господ ще ти отвърне със същото.
    Едно голямо БРАВО за написаното Bonic

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...