Искам да ви разкажа една кратка приказка за едно малко цвете, чийто живот бил подтискан от несправедливостта на този свят.
То било слабо, но се борело с всичките глупави неща в своят нещастен живот и се опитвало да направи всички или поне един човек щастлив. Колкото повече омраза и обиди то получавало, неговите усилия, любов, мъдрост и благородство ставали по-силни и по-силни. Може би усилията не били достатъчни, може би някой мислел, че любовта била фалшива, мъдростта - тъпа, а благородството - старомодно и не можело да съществува.
То страдало от всичко това, но продължавало да се опитва да помогне някому да види добротата, скрита зад счупеното огледало на живота.
Един ден Господ видял мъката на цветето и заплакал.
Една от Божиите сълзи паднала върху малкото цвете и то се превърнало в Човек.
Човекът бил по-силен от всякога, но имал сърцето и душата на нежното цвете, което е бил - толкова обичащо, нежно и мъдро.