13.06.2018 г., 20:08 ч.

Малшанс 

  Проза » Разкази
683 0 0
2 мин за четене

- Ти си свЕня!  - и се хили глуповато.
 Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
 П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също. 
 Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не знаем даже Как... Тъй като двамата общо сме умни, колкото един тъп, екзистенциалността на темата за произхода на живота не ни е по вкуса.  
 Започва да ми разказва за пясък, мастика, море, за някакви русалки по Южното ни Черноморие. Слушам го с половин ухо, отпивам мързеливо и гледам как някакво джудже с каска, слага фасада на хотел България отсреща.
  - Аз съм естет... – опитвам аз – неубедително. Поглежда ме с насмешка.  - Добре де не съм естет чак. Изхвърлих се, но поне не съм осакатен като тебе от пълна липса на такт. – и стана една..
 - Имаш хубава приятелка и няма да й посегна само защото си ми другар... Ожени се за нея. – поглеждам го с кривото си дясно око. Сериозен е по дяволите.
 П. е готин. Омайва девойките с чар. Къде успешно, къде не, къде получава само почесване зад ушите. Хлътнал е по В. В. Обаче от своя страна явно е имунизирана срещу блондинестата му харизма. Кара го да е неуверен... Ем, то само с чар не става, бате – мисля си. Има още да учи момчето.
 - А защо ти не се ожениш за В.?
 - Аз няма да се оженя никога. Не искам да деля...
 - Само ти така си мислиш, докато не ти седне на...
  - Лицето... мамка му, и ти си прав. – такъв като леко отчаян. Все едно не знае, че със секс може да се изнудва. Особено жените, особено хубавите!
 Петима арабели си правят селфи на фонтана пред Народния. Залагаме пари дали във фонтана не тече ток и няма да ни поканят на барбекю. Единия бърка с ръка във водата и... не. Жалко!
 Нашия още го мъчи нещо и мърмори... Пиле-бомбардировач го уцелва право между кокалчетата на лявата ръка. Третата, най-важна поука от баснята за замръзналия врабец - като си насран - много, много не чуруликай!
 - Е, е, е – П. ме поглежда  учудено. 
 Почвам да се смея, заразявам и него.
 -  Спокойно бе! На късмет е, ако не е на късмет е поне на пари – крайно лошо – на секс...
 Пак смях. 
 Брадата почва да ме дразни и бирата ми се стопля...
  - Ще паля. Още една попътно?
 - Винаги!

На П.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??