МАЛЪК НОЩЕН РАЗКАЗ
Te quiero más de la vida
С тънкия си усет животът винаги предусеща смъртта.
Но в нощта е скрита много нежност, и колкото и да е странно, именно от тъмното се ражда онова чувство, което оттласква смъртта надалеч...
Тази вечер лежах по гръб до жена ми и слушах вятъра, който разтрисаше прозорците.
– Да пея ли вече – попита тя.
Имахме си малък семеен ритуал, който спазвахме почти всяка вечер. Аз ù казвах кратко стихотворение по неин избор, тя ми изпяваше някоя песен по мое желание. Винаги накрая.
Но днес беше тежък ден. Бях загубил важно дело. Медицинските ми резултати не бяха добри, болестта ми се задълбочаваше. Жена ми също имаше проблеми в работата.
Всяка вечер си правех равносметка на деня. После си казвах мечтите. На глас. Ако всичко беше наред и нищо не ме измъчваше, заспивах бързо. Всъщност заспивах само когато започвах да виждам видения с отворени очи. Това беше някакъв странен вид халюцинация преди сън. Първо се появяваше някакво неясно петно, след това образ на ...