Малък соцетюд
( по действителен случай)
България през 80-те. Социализъм. Развит!
По улиците - хора, облечени в конфекция - грозни, еднакви дрехи.
По пътищата - Жигули, Москвичи, Трабанти, тук-таме някоя Волга.
Пред блоковете - много деца, играят на ластик, топчета, жмичка, народна топка...
На пейките - дядовци, вперили очи в таблата.
Хлябът - само бял, типов и Добруджа, саламът - хамбургски и шпеков.
Жените - закръглени, с пълни и тежки мрежести торби в ръце (времето преди найлоновите пликчета).
Мъжете пушат, тупат килими на лоста пред блока и лежат в неделя под колите.
Вече си го представяте, нали? На по-младите ще помогне споменът за старите български филми от тази епоха.
Семейство Иванови са висшисти. Живеят на 5-ия етаж в панелка, обзаведена със стандартните секции. Иванов е инженер, Иванова - учителка.
Иванов:
- Жена, мама му стара, колата пак нещо не е в ред. Тоя път наистина се закучи.
Иванова:
- Ъъъъ...
Точно сега не й се приказва. Цял ден е говорила в училище, а и знае, че мъжът й все така се вайка, а после я оправя.
„Мъжете да си гледат мъжката работа, жените – женската.”
Влиза в банята и оглежда прането. Решила е да пусне една пералня.
Отива до шкафа да вземе прах , но ето го - и прахът свършил.
„Ей, няма почивка и това си е” .
Пак трябва да излиза на пазар. Май е позабравила и още нещa за купуване.
..........................
След дълго висене на опашка, Иванова се прибира с торбите към вкъщи.
На паркинга пред блока вижда обичайна картина - мъжки крака стърчат изпод предницата на колата им. Виждала е това хиляди пъти.
Иванов, с неизменните си мръсни къси сини гащета, се поти под любимия Москвич.
„Нещо съвсем да му отеснели тия панталонки, ама кой знае кога ще пуснат пак от тях - да му взема.”
Нещо приковава погледа й. „Олеле, майко!” Един ценен атрибут на неговата мъжественост се подава от гащетата. Не се подава, направо си е навън. Кръгло, розово, космато!!! „Оле, ако видят хората!”
Иванова оставя торбите. Оглежда се. Навежда се. Бързо и чевръсто, но внимателно и нежно побутва оттук-оттам и поставя всичко на мястото му. После взима торбите и, ни лук яла, ни мирисала, потъва във входа.
„Леле, добре, че го зърнах! Какво щяха да си кажат хората...”
Цялата вир вода, взима асансьора и се качва на 5-ия етаж. Отваря с ключа и застива... Насреща й Иванов, посреща я доволен:
- Жена, слава Богу, дойде Славчо от съседния вход. Разбира от Москвичи и отиде да я погледне.
Иванова изпуска торбите. Втурва се в банята.
...................
Звъни се на вратата. Славчо, нахилен до уши:
- Колата ти е пушка, готова е! Ама в това хубаво време самките май са се разгонили. Една дойде, опипа ме и дим да я няма. Докато се измъкна изотдолу беше офейкала. Само краката й видях. Здраааааави, хууууубави!
Иванов сипва по една ракия за повода.
Иванова се обръща, за да не видят колко е червена и хуква към кухнята да прави салата.
През отворения прозорец се чува любовният зов на котките.
© Антонела Огнянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Еее, разсмя ме с глас!Весела случка!
-
Нели, Безжичен-
-
Хахаха, много забавна случка! Ама като се сетя каква радост беше, когато ни излезе номера за москвича. Баща ми после разказваше, че комшията отишъл с него, за да се увери с очите си, че наистина колата е нова, от магазина. А като се оженихме, първата ни кола беше Волга, направо бяхме царе на пътя. И я купихме с младоженчески заем, по-младите сигурно и за това не са чували, ама като се родиха децата държавата ни опрости половината пари, които трябваше да връщаме.
-
Направо се разсмях с глас... А на vanyom (ВаньоМ )ще кажа, че и 15 години преди това, пак беше така...Пък някои тройни и сега си го карат така... с много носталгия за дивото и варварско-източно-азиатското...
-
Ваньо,
-
Привет, Тони!...Май допуснах да съм пристрастен...в това предизборно време..., а се гордея, че успявам да открия уловките и подмолността им, и да съм по-скоро аполитичен... Прости, моля, промъкналото се съмнение.
-
Ивайло...Баше Благородие! Ехааа,как звучи! ВаньоМ- сладко! ...но аз май нямам никаква носталгия, освен,може би по плезирите и бозата... Кремена- Чест е за мен! Благодаря ви!
-
-
...връзка носталгията ви:" ...а помните ли => Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора. Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче. Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш. Да пишеш писма на руско другарче. Да идеш на градска баня. Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път. Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс. Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда. Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат". Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест. Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне. Да отключваш с ключа, както ти е на врата. "На ти две лукчета, че нямам да ти върна." Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче... Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне. Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра. Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри
> квадратчета, тип " голям пепит". Да пушиш в самолет. Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка. Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина. Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл" -
не бях в настроение, но ти...си невероятна!Поздравления!
Ваше Благородие -
Миа, Аглая, Мариана, сега пък вие ме усмихнахте!!!
-
Ееех, къде са сега мъжете под колите, късите гащета, пък и съседите
-
Еее, много ви благодаря! Феичке, ама и твоята история си я бива!!! .Владимир, не знаех, че жените тогава са били по-смели...
Петя, Явор, радвам се, че и по-младичките се поспряхте тук! Яворе, доброто, старо време Старо-да, за добро-хич не съм сигурна...
Сега, въпреки хаоса и несигурността, си мисля, че е доста по-добре!
Сърдечни поздрави от мен! -
Припомни ми как като малка живеехме в общежитие. Една неделя леля Пенка готвеше в коридора по прозрачна нощница без бельо - беше голяма жега... Доста комшии я заговаряха сърдечно и дружелюбно, докато една разярена комшийка не и подшушна нещо...
-
Така беше. "Москвич" беше най-разпространената кола. Другото...весело и забавно е. И жените бяха предвидливи и по-смели! Сърдечни поздрави, Антонела!
-
Харесва ми!Доброто старо време,малко преди да се родя...Разсмя ме! Ех,тая Иванова...
-
Ха-ха ,ама че случка Усмихна ме !
-
Благодаря ви, готини! Ето как тръгват легендите... Иванова явно не се е сдържала. Представям си как са се хихикали с колежките в учителската стая. А да не говорим за Славчо- сигурно се е похвалил на половин София. Усмихнат ден на всички!!!
-
Хе-хе супер!Стари лакардии.
-
Ей, недей така! Имаше и слаби жени. Аз поне съм виждал няколко. Още ги помня. : ))
-
Лажова-! Забравих да кажа, че другарката Иванова е майка на скъпа моя приятелка. Разказа ни тази "срамна" случка след години-тайно и по женски...
-
Това си е от серията "Градски легенди"! Дали не съм била аз или са ми го разказвали, ех социализъм! Добре, че не го описах аз, при теб се е получило по-добре!!!
-
Помните ли...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
