Момиченцето имаше кученце. Винаги бяха заедно. И сега подтичваше след него. В такъв хубав ден в гората е като в приказка. Полянките са слънчеви, а цветята са прекрасни. Като че ли подканят да ги откъснеш и направиш букет за скъп човек.

Момиченцето береше цветя, когато от храстчето изскочи зайче. Спря уплашено. Беше много уморено.

- Моля те, скрий ме, момиченце. Лисица ме преследва.

Момиченцето носеше кошничка. В нея скри зайчето, а цветята остави на тревата. Навреме, защото лисицата се появи. Огледа се и попита:

- Не мина ли оттук едно зайче? От другия край на гората го гоня. Къде ли се е скрило?

- Не е минавало никакво зайче. А ти защо го гониш? Зайчетата са толкова безпомощни.

- Безпомощни ли? То как ми избяга? Ти сигурно знаеш къде е. Може и ти да си го скрила. Кажи, защо си оставила цветята на тревата, а не в кошничката, а.

- Лиске, мама ме е учила така. Да събирам цветята, а после да ги подреждам в кошничката. И още нещо - и да знаех къде е зайчето, пак нямаше да ти кажа. Мама ме е учила да помагам на приятелите си, когато са в беда.

- Много неща си научила от майка си. И зайчето ли от майка си се е научило да се крие така умело?

- Сигурно от нея. Научило се е да се пази от лошите животни.

Като говореше, момиченцето зърна в края на полянката  кучето. Беше наострило уши и вирнало опашка. Чакаше.

- Лиске, да те питам... Твоята майка не те ли е научила на нещо? Например - да внимаваш, да се пазиш от кучетата...

Лисицата се огледа и като видя кучето, побягна.

Зайчето се показа от кошничката.

- Много ти благодаря, че ме спаси. Наистина ли знаеш всичко това от майка си?

- Да, зайче. И още много полезни неща съм научила от мама. А ти сега тичай при майка си. Тя сигурно се тревожи за теб. И друг път не се отдалечавай от дома си. Тичай... Хайде, кученце, и ние да тръгваме. Да занесем цветята на мама.