Мамините палачинки
2 мин за четене
Добър ден. Пет яйца и прясно мляко, моля. Благодаря, приятен ден. Да, аз ще готвя.
Нямам точната рецепта, а е рано сутринта и баба спи, не искам да я будя. Ще карам на око. Кой каза, че на две яйца се сипва точно една чаша мляко и две супени лъжици брашно? Ще ги приготвя по собствения си вкус. Дали ще бъдат вкусни? Дали ще ги харесаш? Дали ще ги сравняваш с тези на майка си?
Това за мен няма значение - забравила съм всичко друго и ръся брашно върху разбитите яйца. Две лъжички, три... Да можех да остана още три дни и да не тръгвам утре... Наливам млякото на тънка струйка, бъркам, за да не стане сместа на топчета. Подбираме думите и жестовете си, не бързаме, за да не си омръзнем, и то твърде бързо. Включвам котлона, сипвам мазнина в тигана. Разделяме си парче шоколад на брега на морето. Първата палачинка никога не става. Така казва баба. Да, наистина, стана по-дебела. А ти се смееш твърде високо. Тиганът е твърде голям, тестото се разлива изцяло. Морето е на много часа път, а усещам, че вече не можем да спрем и чувството ни обзема изцяло. Втората палачинка е успешна, следващата също... Десет дали ще стигнат? Грижливо намазвам всяка с масло, но и бързам, за да ги ядеш топли. След моята одисея в кухнята в мивката остават неизмити съдове и бъркалка от миксер, от която тъжно капе непотребно тесто. Оставям бележка на баба:
"Ще закусваме на плажа, яж от палачинките на масата."
Не беше валяло от два месеца. Не бях правила палачинки от два месеца.
Дали дъждът и топлата закуска бележеха новото начало?
Дали не трябваше да наливам млякото по-бавно и на по-тънка струйка,
и може би да бъркам по-дълго?
Отварям кутията. Боязливо излизат топлината и мирисът от домашно приготвена закуска. Съвсем не толкова боязливо изяждаш вече втора палачинка. И аз съвсем не се питам дали ти харесват, дали са достатъчно кръгли, както знам, че майка ти ги прави, не питам и дали не са твърде горещи, защото знам, че си много гладен, а аз имам нужда да гледам с каква наслада унищожаваш моята кулинарна творба. И с всяка следваща, която грижливо намазваш с любимия си мармалад Бубу и с всяка следваща, която не изяждам, а давам на теб, се чувствам все по-сита и разбирам, че нито тиганът е бил твърде голям, нито брашното - в повече, нито струйката мляко - твърде силна, а мръсните чинии ще измием след като се приберем.
Знам, че майка ти ги прави съвсем тънки и може би ги обръща във въздуха. И все пак.
Може би синът ти ще закусва някой ден същите не толкова тънки палачинки с Бубу, а ние ще сме сити без закуска?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Всички права запазени
