26.09.2015 г., 10:42

Манифактура за библейски бедствия

793 1 0
2 мин за четене
Господ гледаше през прозореца на кулата. Беше високо в небето. Зад него беше черния му, кожен стол. В днешно време не вярваха много в него, трябваше да се "промотира", да е в крак с времето. За това смени стария златен трон. Пред стола стоеше огромната махагонова маса. На нея бяха струпани чаша кафе, за да е в крак с времето, листове с имена и писалка. Имената бяха на всички хора на земята. Когато господ прочиташе едно име, той знаеше за всички негови добри и зли дела. Всичко през този и отминали животи. Почти всички имена бяха задраскани. Тук там имаше и оградени. На масата имаше и календар, за да е в крак с времето.
Пред масата седеше дявола. Развълнуван запотен и с поглед на дявол. Беше облечен във бяла престилка и в ръката си носеше клетка. В клетката имаше един малък скакалец. Бог се обърна и погледна дявола в очите:
- И какъв е изхода от ситуацията?
- Този малък приятел тук! - отвърна дявола, сочейки скакалеца.
- Но аз се уморих да създавам, виж земята пълна е със прекрасни творения...
- Прекрасни? Че тогава защо съм тук? Ти ме помоли за услуга! -дявола прекъсна замечтания бог.
- Защото ме забравиха. Кой ми гарантира, че то няма да забрави своя смисъл?
- Всяко нещо с времето си, ти си вечен и го знаеш по-добре от мен.
- Уморих се - със въздишка обели бог. Наистина уморен от творенията си. Бог е неуморен творец, но божията сила се изчерпва, щом творението се върне стъпка назад.
- Знам. За това ще го дадем на някой човек. Да го отгледа, размножи , да го остави да порасне и да се развие. Докато не се обърне срещу него - отвърна дявола с усмивка, казваща "правя ти услуга".
- По същия начин по който ти ме сложи на смъртно легло, молещ се за примирие?! - извиси се божественият глас. От години хората не вярваха в бога, но той бе отслабнал до там, че да не може да надвие дявола. Замахна с ръка и заля зялата стая със огън.
- Победи огъня с огън, казаха твоите мъдреци - отвърна дявола, който ловко се бе хванал за тавана. Висеше от там с главата надолу и продължи - ферма за скакалци. Ще проработи, защото човека е като теб, има нужда да се грижи за нещо. Така се чувства по силен от смъртта. Ферма или манифактура за библейски бедствия. Точно в твой стил е, драги, пък и е биологично оръжие, в крак е с времето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...