Господ гледаше през прозореца на кулата. Беше високо в небето. Зад него беше черния му, кожен стол. В днешно време не вярваха много в него, трябваше да се "промотира", да е в крак с времето. За това смени стария златен трон. Пред стола стоеше огромната махагонова маса. На нея бяха струпани чаша кафе, за да е в крак с времето, листове с имена и писалка. Имената бяха на всички хора на земята. Когато господ прочиташе едно име, той знаеше за всички негови добри и зли дела. Всичко през този и отминали животи. Почти всички имена бяха задраскани. Тук там имаше и оградени. На масата имаше и календар, за да е в крак с времето.
Пред масата седеше дявола. Развълнуван запотен и с поглед на дявол. Беше облечен във бяла престилка и в ръката си носеше клетка. В клетката имаше един малък скакалец. Бог се обърна и погледна дявола в очите:
- И какъв е изхода от ситуацията?
- Този малък приятел тук! - отвърна дявола, сочейки скакалеца.
- Но аз се уморих да създавам, виж земята пълна е със прекрасни творения...
- Прекрасни? Че тогава защо съм тук? Ти ме помоли за услуга! -дявола прекъсна замечтания бог.
- Защото ме забравиха. Кой ми гарантира, че то няма да забрави своя смисъл?
- Всяко нещо с времето си, ти си вечен и го знаеш по-добре от мен.
- Уморих се - със въздишка обели бог. Наистина уморен от творенията си. Бог е неуморен творец, но божията сила се изчерпва, щом творението се върне стъпка назад.
- Знам. За това ще го дадем на някой човек. Да го отгледа, размножи , да го остави да порасне и да се развие. Докато не се обърне срещу него - отвърна дявола с усмивка, казваща "правя ти услуга".
- По същия начин по който ти ме сложи на смъртно легло, молещ се за примирие?! - извиси се божественият глас. От години хората не вярваха в бога, но той бе отслабнал до там, че да не може да надвие дявола. Замахна с ръка и заля зялата стая със огън.
- Победи огъня с огън, казаха твоите мъдреци - отвърна дявола, който ловко се бе хванал за тавана. Висеше от там с главата надолу и продължи - ферма за скакалци. Ще проработи, защото човека е като теб, има нужда да се грижи за нещо. Така се чувства по силен от смъртта. Ферма или манифактура за библейски бедствия. Точно в твой стил е, драги, пък и е биологично оръжие, в крак е с времето!