2.12.2011 г., 12:51 ч.

Марк Твен и човешкият гений 

  Проза
469 0 2
1 мин за четене

Погледът на лоцмана се рееше из бреговете на Мисури, мечтайки как със спестените пари ще купи части за новото изобретение.

Нямаше как да знае, че до финализирането му го деляха повече от двадесет години, както и банкрут.

Но тези събития бяха още далеч, а будният му ум се луташе между чертежите и късите разкази. Настоящата работа му доставяше удоволствие, а също така и достатъчно време за заниманията.

Нощта беше още млада и можеше да обърне внимание на новата си разработка - часовник, задвижван със слънчева енергия.

Приведен над газената лампа, въртеше ъгломера, а шумът на молива се смесваше със звуците на нощните обитатели.

Неусетно настъпи утрото и трябваше да погледне ехолота, преди да акостират в Канзас. Всичко беше наред.

Корабът се оживи от събуждащите се пътници, забързани към големия град.

Лоцманът също мислеше да слезе на брега, за да купи още пергамент. Информира капитана, сложи под  мишница последния чертеж и се насочи към моста.

Тъкмо стъпи на брега, когато един от тълпата зад него грубо го избута.

Самюъл изпусна хартията, обърна се да изпсува човека, когато един глас промени намерението му.

- Интересно, но тук има грешка. Ако не я коригирате, часовникът няма да работи - каза едно много младо момче със сериозен поглед.

- Кой сте вие, че да ми давате акъл? - учудено попита Клемънс.

- Тесла. Никола Тесла.

© Милен Милотинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??