2.12.2011 г., 12:51

Марк Твен и човешкият гений

638 0 2
1 мин за четене

Погледът на лоцмана се рееше из бреговете на Мисури, мечтайки как със спестените пари ще купи части за новото изобретение.

Нямаше как да знае, че до финализирането му го деляха повече от двадесет години, както и банкрут.

Но тези събития бяха още далеч, а будният му ум се луташе между чертежите и късите разкази. Настоящата работа му доставяше удоволствие, а също така и достатъчно време за заниманията.

Нощта беше още млада и можеше да обърне внимание на новата си разработка - часовник, задвижван със слънчева енергия.

Приведен над газената лампа, въртеше ъгломера, а шумът на молива се смесваше със звуците на нощните обитатели.

Неусетно настъпи утрото и трябваше да погледне ехолота, преди да акостират в Канзас. Всичко беше наред.

Корабът се оживи от събуждащите се пътници, забързани към големия град.

Лоцманът също мислеше да слезе на брега, за да купи още пергамент. Информира капитана, сложи под  мишница последния чертеж и се насочи към моста.

Тъкмо стъпи на брега, когато един от тълпата зад него грубо го избута.

Самюъл изпусна хартията, обърна се да изпсува човека, когато един глас промени намерението му.

- Интересно, но тук има грешка. Ако не я коригирате, часовникът няма да работи - каза едно много младо момче със сериозен поглед.

- Кой сте вие, че да ми давате акъл? - учудено попита Клемънс.

- Тесла. Никола Тесла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Милотинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...