13.03.2019 г., 0:15 ч.

Масата 

  Проза
609 1 2
2 мин за четене

  Масата, властта сега,като картинка днес оприличава! Влиза на държавата във властта, сяда там, сам поръчките, да управлява! Сяда той на масата сега, идва сервитьора! От менюто, апетита, всякакви неща без да се замисля пожелава! Дай това и онова! От това пък две! Порциите така вървят, щом на масата си седнал стройно! Хапваш пийваш, после после виждаш нещо пречи, да достигнеш онова, за което мислиш, че си седнал! Викаш сервитьора и така, айде туй да махнеш ! Пречи ми и туй сега, к'во на масата ми прави! Тъй върви таз храна на живота масата постлала, слагаш, махаш, щом ти сега, на масата нареждането правиш! Апетита идва със сервираната там храна! Апетит да взимаш всичко! Тъпчеш, мажеш, сал една мечта, цялата храна в червата си да я вкараш! После идва и умора там! Масата започва, на разхвърляна да заприличва! Залъци, нахапани филийки, тук и там, капки и разсипани трохички! Ей го сервитьора вече не може да издържи! Тръгва, почва лекичко да казва - трябва нещо и да се почиства! И в почистването той сега и око към теб притиска! Бърка в джоба и сега ужас, тука сметка няк’ва тоя иска! Плащането, кой сега ще нареди, кротко сервитьора пита! К'во е туй бе ти креслив човек! К'ва е тази сметка? Аз съм гордостта на този век! Папите ме благославят! Ти си длъжен да платиш! Тоз масраф и цялата таз маса! Щото аз съм благоволил, тебе тук да уважавам! Гледа сервитьора тоз наглец! Седнал там зад масата народна, как омита без да се замисля днес, цялата държава тук вековна! Как накрая и с покривка, мръсните крака, си бърше и се кефи! Сервитьора чуди се, седи така, може пък да вдене к'ви ги върши! После има и търпението край! Лекичко въздъхва, въздух си поема! Става тръгва и боклука с ръка, почва да събира все полека! А боклука си седи! Мощно се опъва! Не бе, той този стол, където си седи, този стол е негов!Той да знаеш го е сътворил, тук без него беше нищо! Друг не може като него да седи, тъй добре да консумира! Чуди му се сервитьора на ума, отегчен и на собственото си търпение, да му носи, туй което с усилие е произвел, той труда му тук тъпче и да го прахосва!Времето върви, сервитьора тръгва вече да разтребва!Сметката комай боли, ама ние сме я произвели! Те зад масата които там седят, време е да плащат резултата, от консумацията на властта и боклука който правят! Който може да върви, трябва уреди да вземе! Време е да дойде пак! Оня вятър на промяната! Да издуха от народната софра, тоз боклук  от алчност станал ненормален!  

Максим Велков

© Максим Велков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Монолог »

48 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съзерцаването на околността и мислите от вижданото породени, бълбукащи в мисълта, са монолози неозвучени! Да гледаш, мислиш и предъвкваш с мисълта съзрените дела не разорани това е според ме монолога на личността, а дригото са цензури засмени! Живота ни е монолог на личността, да ли харесва туй на друг или не, дали до запетайка отговаря на разписаните правила, и туй е не съвсем уместно. Да мислиш сам и да разсъждаваш за света е монолог възпитан от природата, и туй което пиша Ви сега е монолог в живота но едва ли отговаря на закона! И сам се раждаш и си отиваш сам, творейки пътя си на монололога, очукваш се по ръбовете на света но пътя ти се чертае в монолога! Та така! 😁
  • https://otkrovenia.com/bg/art-forum/index.php?topic=4592.0
Предложения
: ??:??