18.04.2010 г., 11:17

Материалът

846 0 1
2 мин за четене

МАТЕРИАЛЪТ

 

          Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива, каквито са или да стане и да се отдалечи. Говореше най-възрастният от тях:

          -  Няма го вече старият материал, приятели. Каква бира пиехме преди. Това бира ли е? Няма никакъв вкус. Уж различни марки, а пък пийнеш ли, няма никаква разлика.

          -  Прав си, бай Найдене, всичкото идва от материала. Нали гледам аз какви тухли произвеждаме във фабриката. Никаква трайност. Защото нито пещите пекат както трябва, нито глината с която работим е свястна. А какви тухли правехме преди.

          -  То и при нас е така - намеси се и друг от селяните. - Платовете, дето ни карат в шивачницата, са абсолютни ментета, разнищват се. А искат от нас качествена работа.

          И друг селянин се оплака, че в мебелната фабрика идвал само суров материал с ниско качество, а после клиентите се сърдели, че мебелите не стрували. Някой изрази недоволство от семената, с които засяват земята.

          Писателят пие и мълчи. Мъжете забелязват, че той не взема отношение по обсъжданата тема. Такива са си хората от селото, не могат да търпят някой да е сред тях и да стои настрана. Затова бай Найден подхвърля:

          - Изглежда, че само при писателите материалът е още добър и те не се оплакват.

          Вече няма как да мълчи, трябва да приеме предизвикателството. Затова отвръща:

          - И при писателския труд материалът е променен. Няма го предишният читател. Няма я предишната доблест у хората, предишната добродетелност, честност и прямота. Промени се човешката душа - потъмня, загуби и тя качествата, които преди имаше. Къде отидоха пословичното трудолюбие и гостоприемство на българина и неговата скромност? Вместо това, само едно празнодумие.

           Писателят направи малка пауза. Изказа се много ясно и категорично, а му се искаше да ги озадачи, и после добави в техния дух:

          - Няма го старият материал - тишината. Каква тишина имаше преди, в която писателят можеше да работи.

          Тези думи наистина объркаха и смутиха селяните. Доловиха в тях упрек. Можеше ли тишината да бъде материал!? Изгледаха го неразбиращо. А той допи бирата си и предпочете да се отдалечи, за да може да потъне надълбоко в идеята си за новия разказ и да я доразвие.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...