Apr 18, 2010, 11:17 AM

Материалът

843 0 1
2 min reading

МАТЕРИАЛЪТ

 

          Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива, каквито са или да стане и да се отдалечи. Говореше най-възрастният от тях:

          -  Няма го вече старият материал, приятели. Каква бира пиехме преди. Това бира ли е? Няма никакъв вкус. Уж различни марки, а пък пийнеш ли, няма никаква разлика.

          -  Прав си, бай Найдене, всичкото идва от материала. Нали гледам аз какви тухли произвеждаме във фабриката. Никаква трайност. Защото нито пещите пекат както трябва, нито глината с която работим е свястна. А какви тухли правехме преди.

          -  То и при нас е така - намеси се и друг от селяните. - Платовете, дето ни карат в шивачницата, са абсолютни ментета, разнищват се. А искат от нас качествена работа.

          И друг селянин се оплака, че в мебелната фабрика идвал само суров материал с ниско качество, а после клиентите се сърдели, че мебелите не стрували. Някой изрази недоволство от семената, с които засяват земята.

          Писателят пие и мълчи. Мъжете забелязват, че той не взема отношение по обсъжданата тема. Такива са си хората от селото, не могат да търпят някой да е сред тях и да стои настрана. Затова бай Найден подхвърля:

          - Изглежда, че само при писателите материалът е още добър и те не се оплакват.

          Вече няма как да мълчи, трябва да приеме предизвикателството. Затова отвръща:

          - И при писателския труд материалът е променен. Няма го предишният читател. Няма я предишната доблест у хората, предишната добродетелност, честност и прямота. Промени се човешката душа - потъмня, загуби и тя качествата, които преди имаше. Къде отидоха пословичното трудолюбие и гостоприемство на българина и неговата скромност? Вместо това, само едно празнодумие.

           Писателят направи малка пауза. Изказа се много ясно и категорично, а му се искаше да ги озадачи, и после добави в техния дух:

          - Няма го старият материал - тишината. Каква тишина имаше преди, в която писателят можеше да работи.

          Тези думи наистина объркаха и смутиха селяните. Доловиха в тях упрек. Можеше ли тишината да бъде материал!? Изгледаха го неразбиращо. А той допи бирата си и предпочете да се отдалечи, за да може да потъне надълбоко в идеята си за новия разказ и да я доразвие.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...