Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.

    - Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.

    - Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.

    - Здравей приятелю  – обади се един забравен глас – отдавна не сме се виждали – разнесе се ехиден смях от който прокънтяха дърветата.

Алекс все още не загубил съзнание се огледа, навсякъде около него беше тъмно, дърветата го обгръщаха.

 " Това е просто трева, това е просто трева, това е нашата  игра приятелю в тази трева " гласът продължаваше да се носи около него от всичките му страни. Той не виждаше никой, не виждаше нито очертания, нито силуети, нищо  само тъмнината и все повече пропадаше в нея. С последни сили се обърна на другата страна, като се опитваше да се ориентира в светлината и тогава...тогава  го видя ,приличаше на... "О, ужас, но това е невъзможно" – помисли си Алекс... мече ...това беше неговата стара плюшена играчка - голям плюшен мечок с ръста на първокласник ,подарък от родителите му за един детски рожден ден, отначало Алекс бе много ентусиазиран от тази играчка и влачеше мечокът навсякъде със себе си, но в последствие играчката започна да му омръзва и той реши че трябва да разбере какво е нейното съдържание и започна при всеки удобен момент да я реже на части. Първо избоде едното му черно око, после прецизно наряза лапите, а след това продължи да го разчленява, докато в един момент не стисна с все сила макетното ножче и  го разпори като изкара целият пух от мечето, а след това с ножицата наряза козината му парче по парче и разхвърля остатъците от мечето из цялата стая. Когато майка му се прибра от работа намери Алекс наведен над разхвърляните останки в опит да ги съедини, той проплака че си иска мечето обратно, но майка му много нежно му беше обяснила че това няма как да стане и че мечето сега е на едно по-хубаво място, а след това когато изпрати Алекс да си играе събра остатъците от мечето и ги хвърли в боклука. Алекс се бе скрил зад едно дърво в градината и видя всичко, усмихвайки се ехидно, се върна отново към игрите си, насочвайки вниманието си към друга своя играчка. От този ден нататък  Алекс често сънуваше Теди беър /така бе кръстил мечето си/  и в сънищата му, ах в сънищата му се случваха ужасни неща. Ходи на психолози дълги години ,дори стоя в една луксозна клиника в края на града платена от родителите му, само и само да се излекува от кошмарите и почти бе успял, да бе успял ,дълги години не бе сънувал мечето до момента “Да ето това е отговора аз сънувам, сънувам – сега ще се събудя “ помисли си той и затвори очи, след това бавно ги отвори, само за да види плюшената фигура по-близо до себе си ,след това пак ги затвори и стисна с всичка сила “събуди се, събуди се, събуди се, това е сън, сън, сън “ продължаваше да си повтаря като мантра и в този миг усети нежно докосване по челото една плюшена лапа отмяташе кичур от косата му толкова нежно, че той отвори очи. Теди Беър вече се беше надвесил над него и го гледаше с едното си око и някъде из зад извитите му в усмивка устни от конец продължаваше да звучи песента “Аз съм твоят приятел, твоят стар приятел, това е просто трева, това е нашата игра ” .,цялото му тяло беше съшито и през него минаваха черни линии от дебели конци, нещо проблесна в мечешката лапа. Алекс с ужас видя макетното ножче което бавно се доближи към окото му...