Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота чрез потомство захранва биотоковете по веригата на оцеляване.
Може би е осъзнато подинстиктивно и при бозайниците, но разликата е, че този вид животни, ни го поднасят в по-чист и искрен вид, отколкото при хората.Оттам и-колко велико може да бъде мълчаливото страдание?За разлика от нас, животните не пишат предсмъртни писма и реквиеми.
Човекът е еволюирал толкова,че двуличие,неискреност, измама,и грубо казано лъжа,са неговите основни средства за оцеляване и адаптация към околната среда. Колцина от нас си задават въпроса:защо животните нападат обикновено при самоотбрана и при опит за препитание?!Както и при лишаване от естествената им среда.
Философски погледнато: човек се ражда свободен. И ве ...