14.09.2006 г., 0:03 ч.

Meчта 

  Проза
880 0 2

Стоя на скалите и гледам синьото море колко е красиво и колко тайни е запазило в себе си. Стоя и мечтая за тебе, мечтая за нас, как някой ден ще дойдем тук двамата и ще бъдем безкрайно щастливи чаках и още ще чакам да бъдем заедно. Не се страхувам от времето, то е безсилно пред мечтите ми! Страхувам се само от едно, ти да не станеш мечта на друга, защото тогава всичко ще загуби смисъл... а от мен ще остане само спомена. Мисля само за това как да ти го призная, то ме измъчва отвътре, но нямам смелост да застана очи в очи с теб и да ти кажа колко те ОБИЧАМ!
   Задавам си хиляди въпроси, ти дали ме обичаш? Какво ще стане след това? Дали ще бъдеш още мечта или реалност. Искам да разбера, но ме е страх от това, което ще ми отговориш. Може би, избрала грешния път, да не ти кажа нищо, аз избирам ти да си в мечтите ми, а не в спомените ми. Избирам ти да си мечта завинаги.

© Павлета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??