19.01.2020 г., 7:47

Мечтите

701 0 2
1 мин за четене

МЕЧТИТЕ

 

Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла
от възможни невъзможности,
която да ги предпазва от реалността.
Илюзия ли са мечтите?
Може би когато съзнанието ти
е способно да премине границата,
да повярваш, че щом искаш,
всъщност можеш,
тогава илюзията се топи
като сняг през Август.
Но кой и защо
би те спрял да мечтаеш?
Тези, които нямат
смелостта да опитат,
защото страхът ги изпълва. 
А ти от кои искаш да бъдеш?
Когато повярваш в нереалното,
само защото така си го почувствал,
без да е нужно да го докоснеш...
Тогава, само и единствено тогава, 
ще превърнеш мъглата
в звезди,
които ще се разпръснат
из пространството,
като малки горски феи с прозрачни крила.
А кълбото ще се претвори в морски фар,
води се по ярката светлина,
въпреки че само ти я виждаш.
Пусни ги в сърцето си и те
ще ти служат вярно до края!
Дали мечтите са кълбо?
Не искам да знам.
За мен са пътеводител!

 

18 Януари 2020г. 
©Екатерина Глухова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Антон! ☺️ Няма да могат обаче 😁
  • Следвай мечтите си! Всички страхливци ще се опитват да ги заглушат със завист!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...