МЕЧТИТЕ

Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла
от възможни невъзможности,
която да ги предпазва от реалността.
Илюзия ли са мечтите?
Може би когато съзнанието ти
е способно да премине границата,
да повярваш, че щом искаш,
всъщност можеш,
тогава илюзията се топи
като сняг през Август.
Но кой и защо
би те спрял да мечтаеш?
Тези, които нямат
смелостта да опитат,
защото страхът ги изпълва. 
А ти от кои искаш да бъдеш?
Когато повярваш в нереалното,
само защото така си го почувствал,
без да е нужно да го докоснеш...
Тогава, само и единствено тогава, 
ще превърнеш мъглата
в звезди,
които ще се разпръснат
из пространството,
като малки горски феи с прозрачни крила.
А кълбото ще се претвори в морски фар,
води се по ярката светлина,
въпреки че само ти я виждаш.
Пусни ги в сърцето си и те
ще ти служат вярно до края!
Дали мечтите са кълбо?
Не искам да знам.
За мен са пътеводител!

18 Януари 2020г. 
©Екатерина Глухова