30.05.2024 г., 15:58

Между другото

461 6 6

 

 

  Докато някои в България търсят бъдещето...

  Други препрочитат досиетата на миналото. 

       

                              ☆☆☆

 

   Щом друг решава чия е българската азбука:

    значи ще иска да я получи, като фрикасе. 

 

                               ☆☆☆

 

    Няма значение кой е на власт в България...

    Но всички с всички умения трябва да я пазим!

 

    

      

 

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Дарина, Анна и Асенчо за Любими!
    Благодаря за коментара и оценката, Ники!
  • Много си прав, Стойчо!!!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
    Благодаря за пожеланията и поздравите,Младен!
    Благодаря за поздравите и оценката, Дани!
  • Поздравления, Стойчо, четохме и не дочетохме досиетата, а ги пъхнахме под бюрото да прашлясват...
  • Много оригинални миниатюри, Стойчо.
    Наистина досиетата от миналото решават бъдещето, а фрикасето отдавна е в ход.

    Само не ми е ясно как ще я опазим тази България. Да не стане като във вица, дето един искал да оправи една мацка и тя се съгласила да му бутне, но само при условие, че ще я пази. И когато били на върха на екстаза той внезапно извикал:

    Па...зи...се!!!

    Поздравление за творчеството!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...