между лубовта и страстта

Виж го там на бара стои и чака поредната си жертва... Поредната единствена, на която да дари единствената реална нощ във живота й... Стои сам и чака...но тази нощ чака мен... да ида ли? Да се обрека ли на сладкото мъчение, което ме гори вече толкова нощти... Да ида ли? Да се поддам ли на греха... Поглежда ме и дъхат му спира... Истински ли е или вълшебник... Затварям очи и пред мен застава моето момче, спомените ме връхлитат и се понасям по тяхната вълна... виждам те, помня те, още съм твоя, но виждам и неговите очи... той е така различен, така красив, а ти си толкова сив... щом до мен си легнеш вечер, той от легло на друга става... снощи ти целува ме, а зад гърба ти той само с поглед ме срази, снощи ти на масата стоя, а тази вечер на дансинга аз тяло до неговото ще вия... не резбираш ли, искам го? През деня съм твоя, но нощите в мечти на него ще отдам... Ти ми даваш всичко, но какво за теб е всичко -спокойствие, любов, утешаваш ме и в трудните моменти си до мен... а страстта? Не се мъчи, не се муси нея остави на него... на него различния, спонатания, безгрижния... него искам, разбери, само за нощта... такъв е той самотник... всяка вечер е по барове и дискотеки, стои и чака поредната жертва, която да ощастливи, но тази вечер жертвата съм аз, но щастливия ще е той...
Ставам, тръгвам и в ухото му прошепвам "мой си" усмивката не може да си скрие... Той е греха, той е страстта, но само за нощта самотника утеха си намери... Урото бавно настъпва и слънцето погалва го с лъчи "галеника на съдбата", така наричах го с насмешка, събужда се с усмивка и вижда че е сам... леглото до него е празно... утехата я няма и разбира, че е сам. Оставен е както той другите оставя, оглежда се, нищо странно, нали така постъпва вече толкова време и той, но защо му е самотно? Какво е това, което в сърцето му прокрадва се? Любов? Едва ли, но тази нощ той няма да забрави... Къде съм аз сигурно се чуди и как, когато е намерил утехата, която е търсил, тя си отиде? Не може да повярва, че момиче нарани го... Става, оглежда се и още не иска да повярва... Няма нищо, сам е... Какъвто винаги е бил...
А аз ли? Аз си позволих една единстева нощ на греха, което винаги ще помня... Понякога вечер, щом до моето момче си легна, се отдавам на спомени за него, другия, различния, а всъщост толкова самотния... Колко търси ме и колко моли се... Често го срещам, но подминавам го безмълвна за това, което още ни владее, с насмешка поглеждам го винаги да му напомня, че любовта и страстта са две страни на една и съща монета, а аз научих го, че, както си от едната страна, за една нощ се озоваваш от другата...