Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър живот, за какъвто винаги е мечтала.Накара я да изпитва най-искрени чувства на възхищение. И така както си вървеше към горичката, Хриси съзря едно момче. Отначало се стресна и помисли да бяга, но после дойде на себе си.Той я гледаше продължително и се усмихваше. Христина също задържа изпълнения си с любопитство поглед. Докато бяха вперили поглед един към друг, изведнъж момчето тръгна бавно към нея.
- Здравей. – каза и той.
- Здравей. Познаваме ли се? – отвърна засрамена Христина.
- Не, но не виждам друг наоколо затова може да се запознаем.
- Така ли мислиш? – погледна го странно.
- Виж, ако те е страх не съм някой сериен убиец, или изнасилвач, така че спокойно.
- Каква е гаранцията? – засмя ...