17.05.2008 г., 20:43 ч.
Мигове на щастие, последвани от дни на самота...
Лута се по глухи улици и все до тебе стига. Гони те от своя свят, но преди да си си тръгнал, приветства те с "Добре дошъл!". Мрази те, защото всичко свое тя ти дава, а не прави нищо, за да спре..
Изчезваш в тъмнитата, взел й всичко най-красиво. Вървиш, дори не се обръщаш, за да погледнеш дъжда, сипещ се от нейните очи, но знаеш, че след време по този път отново ще вървиш и нея ти ще срещнеш. Всичко тя ще ти повтори, че обича те, че страда, а ти ще вземеш всички думи, ще подхраниш огромното си его и ще я оставиш да поплаче на студения асфалт. Капка състрадание в твоите очи няма, не чувстваш нищо, ти си камък!
Изчезваш в тъмнитата, взел й всичко най-красиво. Вървиш, дори не се обръщаш, за да погледнеш дъжда, сипещ се от нейните очи, но знаеш, че след време по този път отново ще вървиш и нея ти ще срещнеш. Всичко тя ще ти повтори, че обича те, че страда, а ти ще вземеш всички думи, ще подхраниш огромното си его и ще я оставиш да поплаче на студения асфалт. Капка състрадание в твоите очи няма, не чувстваш нищо, ти си камък!
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
