В горещия ден рязкото дрънчене на звънеца прозвуча като сигнал за атака, след който тишината в коридорите на училището бе безмилостно щурмувана от наизлизали от различни кабинети ученици. Понесли чанти, раници и радостта си от края на учебната година, те бързаха да напуснат сградата с онова нетърпение, с което децата са убедени, че дните през една ваканция винаги минават три пъти по-бързо от учебните. Една девойка обаче се отличаваше твърде много от всички, и то не заради външния си вид, а заради крайно бавната си и неподходяща за подобен случай походка. Навела глава и забила поглед в шарената мозайка на пода, очите на Таня Костова - ученичка в единадесети „б“, бяха влажни и не издаваха никаква радост. Момичето чувстваше раницата си твърде тежка. В бележника ѝ бе написана една тройка по немски и тя изобщо не бързаше.
* * *
-Как можа? А? Кажи ми как можа, след като винаги са ти вървели и английският, и българският? Как можа? Само това ми кажи и си свободна да съсипеш деня си както наме ...