Hordalendingen

19 резултата
  • Отровата

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...   114 
  • Мълнията

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза
    “Понякога животът може да ни се струва много по-кратък от блясъка на една мълния, но обикновено именно тя е тази, която го осветява по-добре. Особено в мрака ни.” Беатрис
    Грег седеше на фотьйола с цигара в едната ръка и с чаша уиски в другата. Навън беше тъмно и ромонеше дъжд. Слушаше шепотът на вся ...
      230 
  • На лечение

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...   414 
  • Охрана

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    Още от сутринта февруарското слънце огря големия затвор и ако не бяха голите клони на дърветата, човек можеше лесно да се подлъже, че е април. В този ведър петъчния ден главен инспектор Цанова трябваше да го посети, тъй като имаше среща с директора му. По пътя си дотам мисълта за предстоящите почивн ...   277 
  • Дървото

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза
    Веднъж ми беше хрумнало, че хората са като къщите. Тогава си мислех, че това е толкова блестяща метафора, че задължително трябва някой ден да я използвам. Все пак хората, също като къщите имат общи признаци, но и същевременно са различни. Всички къщи имат покриви, прозорци, стени и стаи. Всички хора ...   210 
  • Скръбна вест

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази, Хумористична
    Вечер Бай Ценко може и с хляб и с пастет да мине. Ако няма пастет – майонезка. Ако не е майонеза – буркан с домати ще отвори, ще му резне един кромид и готово. За него не е важно дали ще има манджа, а дали ще има салатка. Зиме, лете - салатка да е! Той даже и на туршията и казва салатка. Не че е няк ...   321 
  • Вдъхновение

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    „Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна ...   291 
  • Човекът с колелцата

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    Доктор Манолев разписваше своя седмичен работен график стриктно до час. Въпреки това изненадите в работа като неговата имаше всеки ден. (В края на краищата нали за това са графиците.) Обаче за специалист врял и кипял в психиатрията такова нещо, като изненада практически не съществуваше.
    Беше сряда. ...
      381 
  • Бърборина и Вълчан

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    Намирам името Гина за много хубаво. Винаги ми звънкаше в устата всеки път, като кажех: „Лельо Гинче мама ме прати за една глава лук, че забравила да купи“ или „Лельо Гина Емо у дома ли е?” (Без него бяхме за никъде.) Всички обичахме леля Гина. Тя никога не се караше. Никога не навикваше и никога не ...   368 
  • Милост

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    В горещия ден рязкото дрънчене на звънеца прозвуча като сигнал за атака, след който тишината в коридорите на училището бе безмилостно щурмувана от наизлизали от различни кабинети ученици. Понесли чанти, раници и радостта си от края на учебната година, те бързаха да напуснат сградата с онова нетърпен ...   385 
  • Свободата на Чарли

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    Един писател, чието име не помня (явно има защо) беше казал:
    „Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
    Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много ...
      396 
  • Котката

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
    Плочки!
    Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
    Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
    Но първи спомени свързани с родилно отделе ...
      423 
  • Нямам нищо против момичето

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    Нимфоманките ли?! Ами ако сте достатъчно издръжливи са си много гот!
    По-лошо мисля е, когато нимфоманката е от голямото „доброутро”!. Какво говоря! Направо от голямото „добър ден”! А тя не само беше „хай дефинишън” ама и го раздаваше „романтична идеалистка”, а двете понятия събрани на едно раждат ил ...
      465 
  • Дядо Кольо клисаря

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    Точно дядо Кольо измисли на Мирчо Рибката прякора, ама туй е друга история.
    Те по чувство за хумор винаги бяха един вид във съревнование. Кой от кой е по-по! А не се първа младост. Мирчо на седемдесет и седем а Кольо прехвърлил осемдесeтте. Дядо Кольо Клисаря всъщност докато не умря беше и най възра ...
      583 
  • Топлина за дядо

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    Бученето на пулсиращото столично движение ù причиняваше главоболие. Крачеше бавно, забола слушалки в ушите с отчаяна нужда спокойствие. След тежката работна седмица единственото, за което бленуваше Надя в петъчната вечер, не бяха шумни компании, кръчми, клубове, концерти. Искаше единствено тишина. Т ...   262 
  • Нашите са виновни

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...   384 
  • Пейките на спокойствието

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Разкази
    Тихата монотoнна песен на капките бавно я изтръгваше от сладостната прегръдка на съня. Имаше нещо обаятелно и вълшебно в дъждовното майско утро, което заедно със затоплените завивки правеше събуждането и още по-трудно. В сутрини, като тази в които денят все още не бе заличил спомените Грета оставаше ...   396 
  • Превоз

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    Кой?
    Данчо Койчев ли?
    Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...
      516 
  • Зелени ябълки

    Hordalendingen (Ярослав Митков) Hordalendingen
    Проза » Хумористична
    Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
    Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...
      657 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.