21.03.2009 г., 12:55 ч.

Миражът 

  Проза
620 0 1
1 мин за четене
Григо Палийски с последни усилия се задържаше на ръба на скалата. В израза на лицето му имаше нещо необичайно. Дивият вой на вълните лудо го привличаха. В момент, когато беше готов да полети към бездната, по някакво чудо, върху дясното му рамо кацна бяла чапла. В човката си държеше червен рак, покрит с зелени водорасли.
Палийски грабна червения рак от човката на чаплата и го пъхна в джоба си. От там той пролази по сакото му. Лазенето му беше бавно, но острите му шипчета се забиваха все по-здраво и по-здраво. Стигнаха до шията. И в този момент, нещо спря бавния му ход. Върху ухото на Григо Палийски кацна малка, сива мушица. Крилатото насекомо най- сетне спря това катерене на червения рак. Той замахна с ръка, но тя се настани върху носа му. Това още повече го вбеси. Замахна наново, но крилатото попадна върху щипките на червения рак.
- Най-сетне, досадна мушице!
- Кой е досаден? - изстена тя с тънкото си гласче. Ти си досаден! Помниш ли как нарече Янев пред директора Стамов, че бил отличе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??