KalinaSerkedjieva (Kalina Serkedjieva)
15 36
3.05.2023 г., 22:23 ч.

Миш-маш 

  Проза
458 2 9
2 мин за четене

 

Докато бъркам миш-маша  потъвам в детските си спомени на село.
Вгледана съм в оная зелена поляна, която е опасла двора на къщата ни и ситните капки дъжд падат по тревата и тя скланя главица в бурната си пролет.Глухарчето грее и и прави компания там под дъжда.
Виждам я баба с цветната кърпа на главата пристъпва от курника.В мантата си носи пресни яйца. Помня ги топли бяха, когато ми ги подаваше да ги нареждам в мазето на хладно.Топли и малки като детските ми ръчички.
Усмивката на баба грее на лицето както винаги.Умееше да се радва на дребните неща в деня си.Нещо, на което аз все още се опитвам да се науча.
С бавни стъпки стига до печката с дърва , пресяга се и слага дърво, за да я засили. Не бързаше, никога не бързаше.И на това също се уча, не мисля, че някога ще успея в този живот. Аз винаги бързам.
Вади почернелия тиган и мас от буркана.Реже червените печени чушки, имат малко черна обелка по тях, чувам я да казва:
"-Не им пречи! Даже е по-вкусно така.Ми той живота не е само бял, маме! Айде, айде туй да му е кусура! След черното винаги иде бяло, да знаеш.Така се реди живота, маме, като шахматна дъска е."
И като зацвърчи после тая бяла мас и чушките в нея се разпукат, пък чуква яйцата и бърка ли бърка с дървената лъжица да не загорят.Накрая реже на ситно магданоза, пък троши сирене, ама не какво да е, а козе.И то си има история,  от козата на баба Гана е, черната - Иванка. Като затворя очите си още я виждам там на двора с малките шарени ярета на пролет как подскачат.
Виждам ръцете на баба как чупят от пресния бял хляб от селската фурна.Точно този, който с брат ми носим наполовина всяка сутрин, щото го вземаме врял от фурната и чупим и ядем по пътя до дома ей така без нищо.
И натопим залък в манджата пък задъвчем и усмивките ни греят ей там в детството, ей там в оня дъжд и оная росна пролетна бабина поляна. Пък чуваш и агнета да блеят, пък кукувица ти закука.
И топло ми става и бъркам в миш маша с дървената лъжица и поднасям на децата.
Бабо и дядо, благодаря ви за спомените и за чистото детство, оставащо в душата и във всеки залък на живота, който преглъщам сладко заради тая обич, която ми дадохте.
По-лесно е и по-вкусно! И мирише на росна тревица, цъфнали дръвчета и топъл, топъл миш маш, тоя живот! И е вкусен, много е вкусен!

 

© Kalina Serkedjieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дочка Василева, много се радвам!
  • Миг 31 да живее миш машът (детството)!
    Поздрави
  • Съпреживях. И усещането към носталгията по детството и вкуса. Браво!
  • "Детство мое реално и вълшебно..."! Творба наситена със щастие ! Благодаря от сърце ! Сега осъзнах защо обожавам да си готвя миш -маш ! Рразкооош!
  • Благодаря Ви! Писах
  • Само редакторът може да го премести. Има e-mail. Пишете му там.
  • Беше в проза, незнам как зае място с поезия
    Как може да бъде преместено, моля? Виждам, че е в Поезия, а изобщо не му е там мястото.
    Мерси за уместния коментар! Поздрави!
  • Това е една импресия и типична проза.
  • Здравей, Калина. Аз харесах твоя миш-маш, само се чудя защо е публикуван в раздел поезия.
Предложения
: ??:??