KalinaSerkedjieva
15 резултата
Припомни ми как се ражда лятото.
Лятото е влюбване, понесло те завинаги в абстиненцията си.
Слънце и вълни по босите ни крака.
Раковини и миди в ръцете ни, които носят безкрайност.
Лятото е магьосник, превръща крехката трева в ухаеща на слънце слама. Има цвят на косите ти. ...
Лятото е влюбване, понесло те завинаги в абстиненцията си.
Слънце и вълни по босите ни крака.
Раковини и миди в ръцете ни, които носят безкрайност.
Лятото е магьосник, превръща крехката трева в ухаеща на слънце слама. Има цвят на косите ти. ...
519
1
2
Гледам клоните ти, обгръщат ме цялата и стигат до корените ми и бавно се увиват в душата ми.
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните. ...
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните. ...
131
1
2
Юни стремглаво се ражда само на село, там от топлата прегръдка на май, стопяващ леда на своята зима.
Юнското слънце прокарва топлите си пръсти през крехките стръкове на ниско подалата своите ръчици из земята тревица.
Крехката люцерна бавно се изправя мокро обсебена от тежките целувки на топлия дъжде ...
Юнското слънце прокарва топлите си пръсти през крехките стръкове на ниско подалата своите ръчици из земята тревица.
Крехката люцерна бавно се изправя мокро обсебена от тежките целувки на топлия дъжде ...
172
1
Баба ми държеше чашата с кафе в набраздените си от годините ръце. Вдлъбнатинките по тях и малките линии чертаеха лица и рисуваха събития на отишли си вече хора и съдби от онзи другия живот някога. Просмукал се там във вените и, течащ и изтичащ се кротко из пръстите.
Поднасяха тия нейни пръсти чашата ...
Поднасяха тия нейни пръсти чашата ...
309
3
5
"Всички си имат неизпълними мечти.Моята е да се върна в миналото.И да изживея един ден като голяма там, където всички са живи и всички са до мен".
Нарине Абгарян
Ще ми се
Ще ми се да сме на село.
Да е пролет цъфнала навсякъде. ...
Нарине Абгарян
Ще ми се
Ще ми се да сме на село.
Да е пролет цъфнала навсякъде. ...
212
1
4
Докато бъркам миш-маша потъвам в детските си спомени на село.
Вгледана съм в оная зелена поляна, която е опасла двора на къщата ни и ситните капки дъжд падат по тревата и тя скланя главица в бурната си пролет.Глухарчето грее и и прави компания там под дъжда.
Виждам я баба с цветната кърпа на главата ...
Вгледана съм в оная зелена поляна, която е опасла двора на къщата ни и ситните капки дъжд падат по тревата и тя скланя главица в бурната си пролет.Глухарчето грее и и прави компания там под дъжда.
Виждам я баба с цветната кърпа на главата ...
345
1
9
Лятна морна утрин.Онази, която все още разказваше за похотта на нощта и се стелеше жарко в главата.
Все още няма шест часа и слънцето всеки момент щеше да изкачи небосклона си, за да целуне небето си в уречения час.Ще го прегърне топло и ще остане там завинаги, докато взорът не пререже гърлото му и ...
Все още няма шест часа и слънцето всеки момент щеше да изкачи небосклона си, за да целуне небето си в уречения час.Ще го прегърне топло и ще остане там завинаги, докато взорът не пререже гърлото му и ...
323
1
2
Госпожа Безпирна, така я кръстих тази непозната дама, прекосила съдбата ми.
Миналият ден докато забързано пазарувах с дъщеря ми в магазина в суматохата след касата в навалицата ме дръпна една възрастна дама с най-широката усмивка, която някога съм виждала.С едната ръка бе прегърнала Мина, а с другат ...
Миналият ден докато забързано пазарувах с дъщеря ми в магазина в суматохата след касата в навалицата ме дръпна една възрастна дама с най-широката усмивка, която някога съм виждала.С едната ръка бе прегърнала Мина, а с другат ...
285
1
2
Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...
257
1
5
Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На ...
589
1
15
Добри приплъзна дървената порта на старата ракиджийница и със силен удар ѝ
помогна да се отвори. Такова усилие костваше това на слабото му и превито на две тяло,
че се задъха. И портата бе на години също като него.
Всяка Божа сутрин, откак се помнеше, той посрещаше зората си тука.
Още по първи петли ...
помогна да се отвори. Такова усилие костваше това на слабото му и превито на две тяло,
че се задъха. И портата бе на години също като него.
Всяка Божа сутрин, откак се помнеше, той посрещаше зората си тука.
Още по първи петли ...
304
2
15
Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
277
Високият скален път виеше голите си хълбоци там във висините на небето. Юлското слънце чертаеше пътя към селото и прахът и маранята се сливаха в прегръдката си. Именно там от тази висота, където скалите прегръщаха небето, долу в ниското се раждаше, скътано като гнездо селцето. Скатано и родено от тя ...
392
3
13
Септември месец е в разгара си.Птиците пуснаха лятото и потънаха с него в небосвода.
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов ...
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов ...
608
1
1
Събудих се се махмурлука на снощното минало. Вкусът на душевния ми абсент
проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.
Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.
Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.
Сплетоха и душите ни някак. ...
проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.
Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.
Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.
Сплетоха и душите ни някак. ...
696
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
