Седя си в стаята, която от доста време не е проветрявана и пуша цигара, мислите ми плуват. Дали да не се огледам в огледалото, отдавна не съм го правила. Взимам огледалото и се поглеждам, това май съм аз, тъмни кръгове под очите, разрошена коса, сини очи, май само очите ми са останали от предишната младост.
На 160 години съм и съм слаба, изпита и съсухрена,... но все още мога да държа цигара... В нея са вкарани всички необходими медицински съставки за поддържане на един дълголетен живот. Смуквам дълбоко, чак бузите ми хлътват, и издишвам,... Това е последната ми цигара... за този живот. Утре ще умра, ще присадят мозъка ми в ново тяло и ще си
купя нова кутия цигари. Това ми е шести живот подред... Просто трябва да изпия хапчето, което запазва мозъка до прехвърлянето...
Толкова много спомени... любов, тъга, умора... Цигарата догаря...
Изхвърлих хапчето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация