Мисли
Седя си в стаята, която от доста време не е проветрявана и пуша цигара, мислите ми плуват. Дали да не се огледам в огледалото, отдавна не съм го правила. Взимам огледалото и се поглеждам, това май съм аз, тъмни кръгове под очите, разрошена коса, сини очи, май само очите ми са останали от предишната младост.
На 160 години съм и съм слаба, изпита и съсухрена,... но все още мога да държа цигара... В нея са вкарани всички необходими медицински съставки за поддържане на един дълголетен живот. Смуквам дълбоко, чак бузите ми хлътват, и издишвам,... Това е последната ми цигара... за този живот. Утре ще умра, ще присадят мозъка ми в ново тяло и ще си
купя нова кутия цигари. Това ми е шести живот подред... Просто трябва да изпия хапчето, което запазва мозъка до прехвърлянето...
Толкова много спомени... любов, тъга, умора... Цигарата догаря...
Изхвърлих хапчето.
© Vaska Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви!
-
Поздравления, хубав разказ!
-
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
