21.03.2016 г., 1:17  

Мисли родени в лъчите на слънцето:

868 0 3
1 мин за четене

 

Днес се измъчвам повече от вчера, повече от всякога, но по - малко от утре, което сякаш ме успокоява...

 

Днес ще следвам интуицията си и знам, че няма да сгреша! Днес ще бъде един прекрасен ден...!

 

Разковничето се крие не вън, а вътре - не пред вратата, а зад нея - не в ума, а  в сърцето...

 

Понякога вярвам, че човек трябва да внимава какво прави, но друг път ми се струва, че не е нужно човек да измерва по сто пъти своите постъпки, ако идват от сърцето, защото вярвам, че истината и праведността  се крият в импулса, в интуицията, в безсмисленото на пръв поглед..., което се оказва същественото...

 

Свободата е всичко, което искаме, но често тя решава дали ще изпълни искането ни...

 

Оценките на другите не ни определят, това което ни определя какви сме е сърцето...

 

Бих искала да накарам дъжда да спре и после пак да завали, защото обичам дъжда и искам да владея изкуството и красотата му..., но за да го почувствам със всички сили трябва и аз да му се предам...

 

Ще те отведа на края на света, защото там няма обхват и ще сме само аз и ти...!

 

Ти си най-красивата песен, която някога съм чувала...и любовта ти е единствена, любими...!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • В заглавието е ключът "на палатката", като на " на" трябва да се обърне внимание...
  • Накара ме да се замисля, Калиа, дали действително искаме най-много свободата. Ако е така, защо не сме на улиците и по площадите и позволяваме на шепа наглеци да превръщат държавата ни в един концентрационен лагер? Защо, щом толкова много хората обичат свободата, съществува феномена, наречен стокхолмски синдром? Темата е много дълга, но мисля, че не е в полза на свободата, защото свобода значи несигурност, а човекът предпочита сигурността, която се постига с цената на робуване на нещо. И тук е уместно да цитирам заглавието на един труд на Ерих Фром - "Бягство от свободата". Благодаря ти за тези провокиращи мисли, поднесени сбито и точно. От мен 5.

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...