Мислите...

Мислите...

Мислите са велико нещо!

Вечер е и е студено навън, а аз си мисля за нас!

Мисля си за това, колко ли щастливи бяхме с него?

Всичко започна, като в приказките или като че ли беше филм?

Беше средата на месец Май и времето се затопляше все повече и повече.

Времето в душите не беше толкова добро и имаше доста проблеми навред.

Едно момиченце търсеше помощ безнадеждно и се чудеше на коя врата да почука.

Ето че се отвори една врата, точно когато надеждата почти угасваше, или просто бяха останали няколко искри надежда?

Един младеж подаде ръка на безпомощната малка дама, но тя беше доста изплашена и я отхвърли.

Младежът обаче беше доста упорит и правеше всичко възможно, за да докаже доброто си намерение.

И всеки път, когато момичето изпадаше в неволя, той я караше да се чувства добре.

Караше я да се чувства като принцеса, чийто един косъм от косата ù да беше от снежинка, той щеше да направи всичко възможно, за да не се стопи.

Мина се време и настъпи мигът, в който младата дама усещаше, че младежът вече не е просто младеж, а принцът от приказките, в които вече нямаше вяра.

Времето летеше безспирно, ни вятър, ни буря не можеше да го спре.

Младежът и девойката почти не се разделяха един от друг и всяка секунда, в която бяха далечни, беше вечност за тях.

Денем, дори и нощем, не се разделяха един от друг.

Страхуваха се вече дори да не заспят, че едва ли не сънят ще ги раздели.

Младежът работеше, а дамата беше студентка, но и това не ги спираше да са заедно всеки миг.

Всяка почивка беше момент на изразяване на липсата от минутите, в които бяха далечни. Момент на изразяване на чувствата любов, липса, радост и мъка.

Вече бяха неразделни, а времето не се спря и за миг дори.

И така, след дългия полет на времето, настъпи момент, в който раздялата трябваше да е много по-дълга от тази, която някога е била...

(следва продължение)

Анна Хубенова Соколова 2011