Мислите... тези безкрайни мисли...
Тази вечер, гледайки към този мрачен град, в който живее старата ми любов,
се наслаждавам на чашка ром и мисля за историята, която трябва да довърша в своето писмо.
И така... Ето какво се случи по-нататък.
Младата девойка от този разказ, който описвам в писмото си, се върна на село, надявайки се, че всичко с течение на времето ще се оправи.
Дните, които прекара тя с родителите си до Нова година бяха кошмар за нея.
Никой от семейството ù не искаше да ù проговори.
Всички я виняха за това, как може тя да пренебрегне семейството си заради човек, когото дори не познава.
Да, но малкото девойче не беше виновно. Напротив!
За щастието на семейството си и от проблемите с любимия си тя беше решила да остави дълбока рана в сърцето си и да остане с болната си майчица.
До ден-днешен момичето нито за миг не съжаляваше за своя избор и с течение на времето се убеди, че няма смисъл да пренебрегва най-ценното си богатство (семейството си) и мечтите си за човек, за когот ...