Мислите не струват
Мишокът станал звяр, и такова чудо се случи в този наш свят. И как мислите се разчуло, изял мишокът един лъв. Лъвът дебнел антилопа, но издебнат бил самият той. Заръфан бил открая, но пък разкъсан бил докрай. Изненадан повече от злочест, само два-три кокала останали от него. Котакът научил за таз мишчена премяна и си рекъл: “Я, да видя що ще тая работа така, как тъй тоз мъник се е озверил чак дотам.”
Мишок и котак срещнали в бледа утрин, единият стръвнишки взрян във всичко що шава, а другият любопитен до немай-къде. Котакът разучавал дребния мишок: започнал от ушите де стърчат и стигнал до опашката що вие се отзад. Е, какво пък – все същия стар познат мишок. Ала не прозрял, че в мишока нов глад се бил родил. Котакът лукаво рекъл: “Ей, мишок-пишок, сиренце ти нося, дали не ти се иска?”
Мишокът даже не го чул, а политнал върхум самоуверения, но и мнителен котак, стиснал му гръцмуля, забил в корема остри зъбки и задъвкал сладко-сладко. Котакът гледал, но не вярвал; повече дори, усещал, но не вярвал. Щял да стигне за закуска, а и малко за обяд. Преди да смеси се с лъва в стомаха на мишока, котакът рекъл с отмиращ глас:
“Хм, туй нещо трябва да си има обяснение, няма как! Дали пък мишокът не ял е нещо развалено и това направило го толкова свиреп или петаче тупнало е на малката глава и разтресло е ума му ситен. Тъй ще да е било, аха!”
Следобедът посрещнал до двете едри лъвски кости и две по-малки – на котака. Мишокът хищник бил, туй ясно е тъй-както денят е бял. А предадените тук събития злощастни са по-ясни от деня - бил изяден лъв, а после старомодничък котак. Но въпросът си остава – как така? Защо?
Ами, иди, умът си утоли, мишока питай!
© Едуард Кехецикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Според мен мишокът е "човек на наш човек!"
Или мишле на важна клечка!
Иначе биха го "навряли в миша дупка!
Много ми харесва тази, аз бих я нарекъл, басня! -
Благодаря ти за посоката, Едуард!
Знаех си че, е някъде на близо!
Много усмивки! -
Моето усещане е, че мишокът е на много места, почти навсякъде. Той е ония наши убедености, които вече не се нуждаят от обяснение, които са безспорни. Мишокът е ставиците(ставите) в нашето мисловно и емоционално тяло, които ни водят, завъртат и насочват накъдето си искат, уж незначителни, но всъщност пълни наши господари.
-
Ами, вторият въпрос, който ми изплува веднага в главата е : Къде да го търся тоз мишок?
Усмивки!
-
Благодаря! Какъв е другият въпрос?
-
Да..., ама има още един въпрос.
И тук браво! 6!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Точно басня е! Благодаря.