12.07.2013 г., 20:18

Мисъл

687 0 0
1 мин за четене

Запознаваш се с хора. С времето те стават твои близки, твои приятели, като семейство. Разчиташ на тях и те разчитат на теб. Споделяте добри и лоши мигове заедно. В един момент осъзнаваш, че обичаш тези хора и си мислиш: "какво ми трябва повече, след като имам добри приятели". И не след дълго човекът показва истинската си същност и те заменя. Започва се с отбягване, игнориране и фалшива любезност, когато си го приклещил до ъгъла да говорите. И тогава болката те връхлита като ураган - човекът, достигнал до теб, този, за който си мислил, че никога няма да бъде тръгващият си, всъщност те напуска. Не знаеш защо, той не знае защо или поне не ти казва. Болезнено е, тъпо е, но е сякаш в човешката природа да заменяме и изоставяме, да се нагаждаме според интересите си и ако някой отрича нещо, което харесваме, да го отхвърлим, макар да е бил до нас години наред. Или ние до него, в зависимост от ситуацията. Правиш всякакви опити да се сближиш отново с този човек, обаждаш му се и той не вдига телефона. Обаждаш му се отново след седмица и той си измисля оправдание да ти затвори по най-бързия начин. Какъв смисъл има тогава да се бориш? А казват, че приятелството е единственото, което си струва борбата. Аз отговор не знам, дори въпросът не го знам какъв е, но едно е ясно - заменките болят. Игнорът боли. Тръгването боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...