Много обичам да крада
Много обичам да крада
Много обичам да крада, даже повече, отколкото да лъжа. Крада си някой готин лаф, някой жест. Най-много съм откраднала от приятелката ми Сийчето.
На гости сме им. Мъжът й и се кара, че не е нарязала тънко луканката, а тя го гушка и му казва:
- - Жоре, хайде ела с мен до кухнята и за последен път ми покажи как го правиш!- после ни намига, щипва го по дупето и ни казва:
- - Ние малко ще се забавим, вие не се притеснявайте, пийвайте, хапвайте...
А аз какво правех:
- Като не ти харесва, нарежи си я сам! Ще ме излага пред хората! Не те ли е срам, че съм напазарувала... - тука в яда си лъжа яко и се започва. Дума-дума вади.
- Кой пазарува в тая къща? Ти луда ли си или искаш и мен да ме побъркаш?! Та ти не знаеш колко струва един хляб.
- А кой пере?
- Пералнята.
- Добре, не си зададох правилно въпроса. Кой простира, а?
На гостите им става интересно и се опъват удобно да ни гледат. Същински сериал сме.
Сега, след курсовете при Сийчето е друго. Обаче винаги си добавяш и нещо свое, защото... Веднъж използвах лафовете на една друга приятелка и моя като замахна... Добре, че бягам бързо. Та ето новия подобрен вариант:
- - Защо не си нарязала и луканка?
- - Мило, ти я режеш по-тънко!
- - Е, все аз ли?
- - Добре, иди до кухнята, аз ей сегичка идвам да видя как я майсториш, за да се науча най-после и да не те ядосвам само.
Той отива, а аз силничко разказвам на гостите колко ми е добричък.
- - Чувам, чувам!
След тия думи продължавам да обяснявам, обаче по-тихо, в кой магазин съм си харесала една блуза. Влиза милото с чинията и пита:
- - Кажете ми какво да я правя?
- - Нека аз отговоря! Ами мило, целуни ме!
Мои приятелки пък крадат от мен, но винаги си дослагват и нещо свое и...няма разправии. Ако не крадях толкова и не послъгвах, синя щях да си ходя. Вие защо мислите са ми сини очите. Сега съм една лъжлива крадла, но без скандали. А по-рано какво беше? Понякога бях синя... понякога - добра.
Обаче до такава степен сме се оплели в лъжи и кражби, че като се събереме с приятелските ни семейства става много гадно. Ние почти еднакво говорим, жестовете ни еднакви. Даже мъжете ни казват:
- - Абе, момчета, тея наш'те ни подлудиха. Ние дори не можеме да си ги менкаме, защото коя и да хванеш, все едно, че си със собствената си. Ега ти!
Ма да ни менкат бе, на нас ни е все тая. Въпросът е да нарежат на тънко луканката. Ние не сме чак толкова капризни, въпросът е да не я режем ние.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
