Много шум за нищо
Всяка година през лятото ние, няколко души от село, се качвахме на покрива на къщата на дядо Киро и гледахме как той поправя някоя работа заедно с родата. Ей сега ще ви обясним защо!
Старецът беше математик. И то какъв! Оприличаваше всичко на геометрични фигури. Ако го попитате къде живее, той просто би отговорил: „В ей тоя паралелепипед с пирамидата отгоре! Видиш ли?” Съзреше ли дете на улицата, веднага го пресрещаше с въпроса: “Кажи ми главното свойство на частното?” или „Охо, айде, Пешо, поканен си на една партия шах! Кога ще играем?” Доскоро беше учител по математика в Дупница. Пенсионира се и слава богу!
Киро имаше двама зетя. Единия беше в Америка. Не го знаехме. Другият беше бате Страшо. Много добър човек, пък и умен. Често играехме заедно на футбол. Имаше очи дълбоки, тъмни и умни. Коса рошава и кафява. Беше завършил ВИАС, ама в техниката хич го не биваше. Много нервен си падаше. Веригата на колелото му кога паднеше, сам не можеше да я вдигне. Беснееше като зм ...