1.
Тя вървеше по улицата с безброй магазини. Спираше се и разгледаше стоките на витрините - измамно лъскави, така фалшиви с изкуствения си нереален вид. Не ги намираше за нещо интересно, просто убиваше време.
Или май времето я убиваше?
Повече внимание обърна на витрините. Някои от стъклата бяха мръсни, други - кристално чисти.
- Също като тълпата – каза си тя - която като река не спираше да тече наоколо.
Приемаше, че човешката душа е като кристал – може да бъде замърсена и покварена с мрак, но може да бъде така изчистена, че да превръща в букет от светлинни лъчи всеки миг.
Ако бъде светът покрит от светлина, тя щеше да се оглежда в красотата на кристалните души със своето ехо – както беше и нейното име - Ехо, но това е само един от невъзможните сънища, които толкова често сънуваше.
Крачеше, с ръце, скрити в гънките на дрехите си. Просто едно младо момиче, което се скиташе из града.
Утринта бе хладна, есента се въртеше с облаци из небето и вятърът лепнеше с разпиляваните от него листа. ...