Моето царство
Ах, прекрасно царство на летата! С тези думи те приветства всеки твой достоен гост, щом види твоите порти.
Лятната ваканция - времето, когато всеки ученик празнува почти тримесечната си свобода - и той вижда в тебе символ на тази свобода.
Минаха вече осем летни ваканции, а ти все така достойно носиш името си. Тук спомените ми оживяват девствени и непокътнати, дръвчетата в двора ти са все още тъй свежи и зелени, цветенцата на баба, тези ароматни цветенца, сред които са лалета, минзухари, хортензии, маргарити, рози, петунии, са все така уханни. Все още растат на твоята полянка прекрасният и зелен орех, който ме пази от жаркото слънце през горещите летни дни, и крушата и черешата, които раждат все повече и по-вкусни плодове.
Кой ученик може да съзерцава своята лятна вила без да се вълнува, без да мисли за веселия, приятели, купони и безброй усмивки? Никой, защото от твоите градини лъха сладкият ветрец на волния живот, носещ аромата на непокорството и лудостта в името на щастието.
Колко пъти съм лягала под сенките на твоите малки дръвчета и съм спала, потънала в зеленината на твоята мека полянка, с поглед в синевата на небето, където облаци в различни форми плуват като кораби или играят странни пиеси, и съм се вслушвала в поетичните песни на твоите птици! Не, ти не си просто моята лятна вила, ти си моето царство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени