Моето царство

 Ах, прекрасно царство на летата! С тези думи те приветства всеки твой достоен гост, щом види твоите порти.

 Лятната ваканция - времето, когато всеки ученик празнува почти тримесечната си свобода - и той вижда в тебе символ на тази свобода.

 Минаха вече осем летни ваканции, а ти все така достойно носиш името си. Тук спомените ми оживяват девствени и непокътнати, дръвчетата в двора ти са все още тъй свежи и зелени, цветенцата на баба, тези ароматни цветенца, сред които са лалета, минзухари, хортензии, маргарити, рози, петунии, са все така уханни. Все още растат на твоята полянка прекрасният и зелен орех, който ме пази от жаркото слънце през горещите летни дни, и крушата и черешата, които раждат все повече и по-вкусни плодове.

 Кой ученик може да съзерцава своята лятна вила без да се вълнува, без да мисли за веселия, приятели, купони и безброй усмивки? Никой, защото от твоите градини лъха сладкият ветрец на волния живот, носещ аромата на непокорството и лудостта в името на щастието.

 Колко пъти съм лягала под сенките на твоите малки дръвчета и съм спала, потънала в зеленината на твоята мека полянка, с поглед в синевата на небето, където облаци в различни форми плуват като кораби или играят странни пиеси, и съм се вслушвала в поетичните песни на твоите птици! Не, ти не си просто моята лятна вила, ти си моето царство.