22.02.2008 г., 8:53 ч.

Моето Злато 

  Проза » Други
1365 0 0
2 мин за четене
Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание, което носи бушуващото и студено море... Въпреки всичко, подчинявайки се на първичното усещане, се поддаваш с неподозирана страст. Треперещи и хладни пръсти стискат месингова дръжка, сърцето препуска уплашено и въодушевено, заплашвайки да прескочи удар, а разумът се потапя, разтваря в експлозията от ендорфини, която притъпява предстоящата болка...
Блестящо, бавно, мързеливо, разтопено злато... Виждаш го, сетивата са алчни, искат го, жадуват го, сънуват го... Точката на насищане не съществува... Защото това е злато, а то разболява... Нервите пищят от ужас в момента, в който се докоснат, защото това е злато и то изгаря... Стоиш и гледаш от страни и няма сила, която да те спре. Да спреш да се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??