Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание, което носи бушуващото и студено море... Въпреки всичко, подчинявайки се на първичното усещане, се поддаваш с неподозирана страст. Треперещи и хладни пръсти стискат месингова дръжка, сърцето препуска уплашено и въодушевено, заплашвайки да прескочи удар, а разумът се потапя, разтваря в експлозията от ендорфини, която притъпява предстоящата болка...
Блестящо, бавно, мързеливо, разтопено злато... Виждаш го, сетивата са алчни, искат го, жадуват го, сънуват го... Точката на насищане не съществува... Защото това е злато, а то разболява... Нервите пищят от ужас в момента, в който се докоснат, защото това е злато и то изгаря... Стоиш и гледаш от страни и няма сила, която да те спре. Да спреш да се ...