На Агнес
Част 1
Сънувах, че съм пойна птичка, кацнала на твоето рамо. Как всяка вечер те приспивам с думи, които нощем са написали звездите. Сънувах, че когато всяка сутрин, луната легне ли си да почива, как до лицето ти поставям клонче разцъфнала вишна.
Сънувах, че те рисувам спяща, изморена след любовна нощ, как лежиш спокойно, като бебе, сред храсти на японски рози,
Аз сънувах само...
Част 2
Знаеш ли, моя далечна обич, сънувах, че не бяхме двамата с теб далеч един от друг в безпределна пустош... Онази, която наричаме „реален свят“... Не зная как се случи,
Постепенно нощта се разбуди за да изпрати деня. Видях в далечината мигащи танцуващи светулки. Огледах се и разбрах, че съм на дъното на странна бездна. Бездната на невъзможната любов.
Ти стоеше с гръб към мен на ръба на пропастта. Започнах да рисувам онова, което ме порази у теб. Лебедовата шия, завита от бурните океански вълни на черната, като лятна нощ, коса... тялото на древна амфора, пълна с любов... влудяващите със свояга страст божествено нежни гърди...
Дочула някакъв шум, по-скоро бе стон от болка на своята самотност, и надникна надолу. Изгледа ме с безлазличие и отново се обърна с гръб.
Заваля дъжд от пламнали парчета на айсберт и удави сърце, разкрило своите непотребни някому чувства...
© Вили Тодоров Всички права запазени