Полупразна чаша, запазила дъха на евтино вино, пепелник с две-три угарки... Моята компания  и за тази безсънна нощ, в която пак ме преследваше миналото, а аз бягах от бъдещето си...

        Едно ненормално безпокойство гонеше съня от очите ми и ме връщаше на сила в минало, което исках да изтрия, като  демоде червило, което вече не ми отива...  Как да забравя, колко много ме боля за теб и колко сълзи са мокрили очите ми, когато нещо малко ми напомняше за теб!?

               - Аз съм луда! Аз те обичам и сега трябва да съм щастлива, но нещо все ми пречи, много ли искам - само теб и малко време вечер край камината, топлина от ръцете ти и светлина от погледа ти, малко ли дадох - себе си, живота си, мечтите си...

               - Аз съм луда! Аз те обичам, а сама си преча на исинското щастие и не мога да си помогна, защото не съм свикнала да съм щастлива...

                - Аз съм луда! Аз те обичам, а ме е страх да ти го казвам всеки ден - помогни ми!

                                                        Обичам те!