19.02.2014 г., 21:11 ч.

Молба за прошка 

  Проза » Разкази
609 0 9
1 мин за четене

МОЛБА ЗА ПРОШКА

 

- Снахо, сипи ми малко водичка, да си изпия хапчето!

- Чакай, ей сега, чакай тате, само да свърши серията, че виж какви са любвеобилни в тези турски филми.

- Сигур е тъй, дъще, ама дай ми водичка, моля те!

- Сега, сега... ето, тате.

- Благодаря ти, добре че си ти, че си тук, макар и сама, а оня моя непрокопсаник, Бадасс, забрави ни снахо и мен, и теб. То, на мен ми се пада, ама на теб, защо? Я ме загърни отзад, на плешката снахо и слушай, що карма имаме да изстрадваме!

- Така добре ли е, тате?

- Добре, добре е, слушай! Било е през февруари 1878. Руснаците на полковник Лермонтов, току да напоят конете си в Атанасовското езеро, а ний черкезите, ни риба, ни рак, са все деца и дом сме отстъпвали подир редовния турски аскер. И ей го под планината, богато село, хубаво, с гърци и българи. Уруменикьой, ще рече хем ново, хем хубаво село. И кат го налетели моите, твоите, нашите предци – палили, грабили, клали. Стигнали до черквата, а там към то 400 жени, деца и старци.  Сега да идеш в град Българово, снахо, черепи и кости с купища са изровени там. Едно дете тогаз сал живо останало и разказало. Ама и да  не беше то, стореното не може да се скрие, ни от Господа, ни от Алаха, ни от... не знам вече как му е името.

 - Недей, тате, не вълнувай се сега де, то е било преди, отдавна!

 - За туй, преди няма, снахо! За туй, прошка трябва. Дано ни я дадат ония, що са горе и тия долу, децата и унуките им! Моля ги, прощавайте! 

 

 

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарности за съпричастието, Виктор!
  • Вярно Лордли! Дано!
  • Прошката е път към освобождаването на душите ни, Викор.
  • Прошка... Не съм сигурен, че сме свободни за да даваме прошка. Душа, когато е поробена прошка не дава. Можем само сами на себе си да бъдем душмани докато душите не освободим...
  • Измислица е, без избитите българи и костницата обаче!
  • Хубаво си го написал! Настръхнах!
    "За туй, преди няма, снахо! За туй, прошка трябва. Дано ни я дадат ония, що са горе и тия долу, децата и унуките им! Моля ги, прощавайте!"
  • Най-лошото е че историята се политизира, Калли.
  • Клането е факт, костницата в Българово - също, но за този втори Батак, не се пише почти нищо.
  • Поздравления, Лордли! Хубав разказ. Много навреме.
Предложения
: ??:??