МОЛБА ЗА ПРОШКА
- Снахо, сипи ми малко водичка, да си изпия хапчето!
- Чакай, ей сега, чакай тате, само да свърши серията, че виж какви са любвеобилни в тези турски филми.
- Сигур е тъй, дъще, ама дай ми водичка, моля те!
- Сега, сега... ето, тате.
- Благодаря ти, добре че си ти, че си тук, макар и сама, а оня моя непрокопсаник, Бадасс, забрави ни снахо и мен, и теб. То, на мен ми се пада, ама на теб, защо? Я ме загърни отзад, на плешката снахо и слушай, що карма имаме да изстрадваме!
- Така добре ли е, тате?
- Добре, добре е, слушай! Било е през февруари 1878. Руснаците на полковник Лермонтов, току да напоят конете си в Атанасовското езеро, а ний черкезите, ни риба, ни рак, са все деца и дом сме отстъпвали подир редовния турски аскер. И ей го под планината, богато село, хубаво, с гърци и българи. Уруменикьой, ще рече хем ново, хем хубаво село. И кат го налетели моите, твоите, нашите предци – палили, грабили, клали. Стигнали до черквата, а там към то 400 жени, деца и старци. Сега да ид ...