" Молим се - за живот, пари, любов.
С наведени глави изричаме слова,
чиито смисъл дори не разбираме.
Мъчим се. Разпнати на собствените
си кръстове, като страдалци.
Болката. Само тя остава.
Нищо не може да я измие.
Нито времето, нито дъждът,
нито надеждата. Нито ние.
Остава, забита във вените ни
като пирони. И живеем. С нея.
И спим, и се усмихваме.
А когато се изморим,
заставаме пред иконата и
се молим.
Молим се - за щастие.
Нито повече, нито по-малко.
Достатъчно, за да преживеем
до следващата молитва. "
© Веселин Джуров Всички права запазени